понеделник, 2 юли 2012 г.

"Играта на ангела" - Карлос Сафон

Знаете колко много харесах "Марина" и "Сянката на вятъра". Но винаги съм смятал, че един писател не бива да предлага едно и също на читателите си. Трябва да е далеч по-вариативен. Това разбира се е моя гледна точка.

Поглед от Монтжуик към готическа сграда


В "Играта на ангела" малко или много Сафон ни предлага от същото, което си има силни и слаби страни.

Давид Мартин е млад писател, с тежко детство, но с много усилия и труд следва мечтата си. Дълго време пише евтини кримки за двама долнопробни издатели, докато един ден не се появява тайнствен поръчител, който му възлага задача да напише и създаде нова религия. В ревюто ми за "Сянката на вятъра" извадих цитат, който най-добре описва книгата като цяло, сега ще направя същото:

Оцелял след хилядите изчетени страници по темата, започнах да добивам впечатлението, че стотиците религиозни вярвания, описани в цялата история на печатното слово, в крайна сметка бяха необичайно сходни помежду си.....не можех да се отърся от усещането, че съм прехвърлил десетки криминални романи, в които убиецът се оказва ту един, ту друг, но самата механика на сюжета е еднаква навсякъде. Митовете и легендите, били те за божества или за създаването и историята на народи и раси, започнаха да ми изглеждат като ребуси, слабо различаващи се помежду си и съставени винаги от едни и същи елементи, само че в различен порядък. 
  Точно това бих казал и за "Играта на ангела". Използвана е същата "механика" от предните два романа. Отново действието се развива пред очите на младо момче, а историята проследява крехкото му детство до постепенното му възмъжаване.  Както и в "Сянката...", и тук главният герой израства без майка, има нелеко детство, влюбва се в момиче, което разбива сърцето му и се свързва с друг. Почти всички женските образи са крехки, нежни създания, с бледа, светла кожа. Отново имаме история свързана с книга и писане, отново благодетелят на момчето се превръща в негов враг - разбивач на мечтите му. Отново изпепеляващи любовни трепети, тъжни съдби, тежко детство. Сетингът е един и същ - старите квартали на Барселона, най-вече местностите около "Монтжуик" (между другото там се намира и стария стадион на ФК Еспаньол). Самата схема на изграждане на истории и герои е идентична.

Това бяха по-слабите за мен страни на романа, а сега да погледнем силните. 

Въпреки всичко, Сафон си остава най-добият разказвач, който съм срещал. Умението му да задържа вниманието на читателя върху страниците е уникално. Неусетно, приятно и непринудено си заминават една по една. Сафон е развил перфектно това качество да разказва и непрекъснато да плете нови и нови нишки, с които да не изпуска контрола върху читателя.
Тоновете в "Играта на ангела" са в пъти по-мрачни и зловещи, отколкото в предната част. Сафон въобще не се церемони с героите и ги с сблъсква с непредвидимата действителност, която понякога е брутална и безкомпромисна. Жертвите са много повече, няма хепи енд.
Една от най-интересните сюжетни линии в романа са разговорите между Мартин и неговия поръчител/работодател - Андреас Корели. Тези разговори за ролята на религията, на литературата като цяло, са много интересни, широкообхватни и те придават тежест на книгата. Лично на мен много ми хареса начина на мислене на Сафон.

Липсваше ми много герой като Фермин, неговите изключителни речи. Въпреки че  помощничката на Мартин, Изабела, бе също много интересен персонаж, допадна ми остроумието, закачливостта и опърничавостта й.

Определено не съм съгласен, че Сафон е елементарен писател, такива твърдения откровено ме разочароват. По-скоро разочарованието идва от това, че са твърде подобни трите романа, които прочетох дотук, а не от уменията на каталунския писател. Вероятно ако бях прочел "Играта..." първа, щях да я харесам повече от "Марина" или "Сянката на вятъра". Иска ми се Сафон да избегне съдбата на своя собствен герой Давид Мартин и да не изхаби потенциала си в шаблонни романи.

Но Сафон си остава за мен магьосник на словото, де :)

Други ревюта:
Блажев (спести ми доста време, защото първия цитат и аз щях да го включа)
Литературата днес 
TANSTAAFL 
Друсано мастило
Милена Ташева от Аз чета
пак Блажев :)
Размишльотини
.

2 коментара:

  1. Аз, след Марина, останах очарован от стила и начина на писане на Сафон, та ще пробвам и другите. Ще видим дали повтаряемостта няма да е минус и при мен :)

    ОтговорИзтриване
  2. Може да прочетеш в какъвто си ред поискаш, защото на практика "Играта на ангела" е нещо като прикуъл на "Сянката на вятъра" :))
    "Играта" е по-мрачна освен това. не са лоши по отделно, но са твърде сходни всичките :)

    ОтговорИзтриване