четвъртък, 29 ноември 2012 г.

"Облакът Атлас" - Дейвид Мичъл

Ще го кажа простичко и директно: "Облакът Атлас" е най-добрата художествена книга, която прочетох тази година. Дейвид Мичъл е успял да комбинира почти всичко, което харесвам в литературата, при това без да се получи буламач. Романът е съставен от 6 отделни истории, чието действие се развива в различни епохи, с различни герои, но сякаш една тънка нишка ги свързва всичките.  Шестата история е нещо като огледало, което разделя останалите 5 на по две части, така че да завършат в обратен ред. Ще разгледам всяка история отделно, в това време обърнете внимание на болднатите думи:



Тихоокеанският дневник на Адам Юинг
Тук историята ни е представена като дневник на американския административен чиновник Адам Юинг, който е командирован на малък остров в Тихия Океан. Като стил много напомня приключенските романи на Жул Верн. В това свое пътуване Юинг научава за племето на мориорите - добродушен народ, който има железен морален кодекс да не пролива човешка кръв, като по този начин живее в невероятна хармония до пристигането на кръвожадните маори, които безпроблемно почти ги избиват до крак. Изникват различни въпроси и най-вече тези по отношение на истинската природа на човека - дали можем да преодолеем и осъзнаем свирепостта и алчността си, възможно ли е толерантността да е едностранна, а също се засягат теми за расизма, за човешките взаимоотношения, прогреса и т.н.

Писма от Зеделгем
Прехвърляме се в Европа през 30-те години. Веднага ми направи впечатление как Мичъл отново е успял да хване духа на времето. Използвана е епистоларна литература, т.е. историята ни е разказана под формата на редица писма, които главният герой праща на свой приятел. Усеща се аромата на Скот Фицджералд и онзи лек джаз стил, като не случайно героят е обеднял, но наперен пианист на класическа музика. Присъства и фаталната жена, така характерен образ за ноар филмите в онази епоха. Нашият пианист се завлича в любовни афери, а темите са разнообразни - сблъсъка между богат и беден, между старото и младото поколение, между скрупулите и честния успех, между любовта и покварата и т.н.

Периоди на полуразпад
70-те години в САЩ. Това е ерата на студената война, на политическите интриги и афери (Уотъргейт), както и на непрестанните страхове от ядрени атаки и аварии. Мичъл ни е предложил напрегнат трилър, в който млада журналистка се опитва да разобличи прикриването на смущаващи факти от страна на мастита компания, проектирала атомна електроцентрала.
Сюжетът е много сходен на този от филма "Китайски синдром", с участието на Джейн Фонда. Струва ме се, че друга основна тема е и контролът над медиите и тяхното влияние.

Зловещата участ на Тимъти Кавендиш
Великобритания, наши дни. Това е и най-забавният разказ, написан в типичен британски хумористичен, почти несериозен стил и представен под формата на мемоари. Г-н Кавендиш  е застаряващ издател, почти загубил надежда за голям пробив, когато ненадейно той идва - благодарение на това, че един от неговите писатели изхвърля известен критик през прозорец на висока сграда, по време на награждавания за литературна критика. Е, предполагам всеки би го направил, ако за ваша книга някой каже, че трябва да се извините на дръвчетата, отсечени за разпечатването й. За Тимъти идва големия успех, който обаче е последван от същински кошмар. Отново Дейвид Мичъл е уловил сентенциията на нашето време, представяйки една епоха на реклами и пошъл комерсиализъм, залята с непрекъснат социален стрес. И от технологии (Кавендиш се хвали, че има супермощен компютър, който ползва за да си играе на мините :).

Оризон на Сонми-451
Вече сме в бъдещето, вероятно Корея. Тук Мичъл е създал един антиутопичен свят, в който властват могъщи корпорации. Хората са овладели геномите и създават генетични "фабрикати", които да вършат черната работа в ежедневието. Такъв фабрикат е Сонми-451, която е сервитьорка и е обучена да работи в малко заведение за бързо хранене. В Сонми се появяват обаче отклонения и тя започва да съхранява информация и постепенно да осъзнава реалността около нея. Историята ни е поставена под формата на интервю между нея и "архивар". Това може би е най-тъжният разказ в книгата, обхващащ широка гама от теми като права, религия, експлоатация, щастие, любов, цел, манипулация и т.н. В един момент тя пита защо хората я ненавиждат, на което й се отговаря, че това е така, защото те виждат във фабрикатите себе си, а това не им харесва и ги плаши. Всъщност тази част ми е любимата.

Слушанският брод и 'сичко след т'ва
Това вероятно е най-голямото предизвикателство, което отправя авторът към читателите, тъй като е използван тежък жаргон и на всяка трета-четвърта дума бяха "изядени" по буква или две. Тук вече се прехвърляме в неопределено далечно бъдеще, в което човечеството се е върнало към примитивния начин на живот, след като е предизвикал някоя генетична или ядрена катастрофа (или и двете). В този пост-апокалиптичен свят хората живеят така, както са живели преди хиляди години на изолирани места, каквито са Хавайските острови. Централен образ тук е Закри, който вече в напреднала възраст разказва за детството, когато е принуден да води непрекъсната борба.

---

Нишката, която  свързва 6-те истории е съставена от изкуство, музика, наука и въобще от градивните елементи на култура. Това са нещата, които остават вечни и се пренасят във времето. Пианистът Робърт Фробишър намира дневниците на Юинг и ги чете с удоволствие, по-късно Луиза Рей слуша музиката на Фробишър, Кавендиш чете разкритията на Луиза Рей, Сонми гледа филма на Кавендиш, а Закри в захлас наблюдава интервюто на Сонми, записано върху дигитално устройство. Другият момент, който свързва героите, е тяхната борба, борбата за нещо по-добро.

Мичъл ни е разходил във времето и пространството сякаш да ни зададе вечния въпрос дали човек наистина се развива и променя, или просто променя декорите около него, а същинските му проблеми и недостатъци остават. Вчера кара каруца насред каменен пейзаж, днес кара кола в градска атмосфера, а утре прототип сред футуристични сгради. Но винаги продължава да води кървави войни и да разпокъсва всичко наоколо. Дали ще успее да пребори тези негови лоши страни запечатани в гените му от животинското му начало, или ще продължи по същия път?

Отдавна не бях чел нещо толкова широкомащабно, оригинално, рационално и интелигентно поднесено като романа на Мичъл. С тази си книга моментално се превръща в любим писател.

----

Ако има недостатък, то е това, че не съм я писал аз :(  Дори 600-те страници не попречиха да я прочета :)

Малко е дразнещо, че върху корицата са шитнали   плаката от филма, голяма безвкусица е това, а тази книга заслужава дебели и красиви корици!



Още не съм гледал филма, но нямам търпение да го изгледам, макар и да имам своите опасения. А, и още нещо - произведението няма нищо общо с идеите за прераждането. Така че, моля ви се, не се излагайте ;)

Ревю на
Блажев 
Innerstars
Блогодат




14 коментара:

  1. Започвам да спестявам от обяд, че да мога да си я взема на заплата :Д

    ОтговорИзтриване
  2. страхотно ревю, нави ме да си я взема ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Чакам да ми кажеш впечатленията си от филма. Аз го гледах.Можеше и по-лошо да е, но моята оценка не е за сериозен поглед, 'щото нито съм разбирач, нито съм песимист :)
    И книгата, да, приятно изненадваща бе и за мен.

    ОтговорИзтриване
  4. Ще се опитам да я прочета, докато кисна в Хеликона. Ще ми стигнат ли две-три седмици?

    ОтговорИзтриване
  5. Sorry guys, Ревюто с главно Р е отдавна написано на innerstars. :)

    ОтговорИзтриване
  6. Силенциум, има панаир другата седмица, там традиционно правят отстъпки от около 20% :)
    Трошка, книгата определено си заслужава, друг е въпроса, че трябваше да я издадат в по-луксозен вид :/
    Зори, рядко чета книжки от по 600 страници. Ако до 100-та не струва я захвърлям :)
    Ностро, трябва да четеш по 30 страници на посещение :) някой ден ще ти я подаря, малко я измачках, но ако излезе по-хубаво издание ще ти дам тази :Р
    Силвъре, само не разбрах на кого се извиняваш и защо се извиняваш :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Можеш примерно да го прочетеш като съжаление, че ревюто на Джен го няма до това на Блажев. :) Сега всичко е наред.

      Ако трябва да съм сериозен все пак - как е преводът?

      Изтриване
  7. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  8. Светле, изтървал съм коментара ти, извинявам се. Филмът може да го гледам тази събота или неделя, ше ми е интересно така както са пресни историите в главата ми. И не се притеснявай да даваш мнение, специалисти в тези области няма :) Има само мнения и хора, които им е интересно да ги чуят :)

    Силвъре, ревюто на Джен не излиза в TBL и нямаше как да го намеря (затова го няма и при Блажев). Е, който намери още ревюта няма проблем да ги сложа долу, ако е за това :)
    По ирония на съдбата сега чета (или се опитвам да чета) "Животът на Пи", чиято екранизация вече се върти по западните кина, а преводът е пак на г-жа Леви, която има голям опит и според мен прави добри преводи.

    ОтговорИзтриване
  9. Ревюто на Джен прилича на АРИЯ - Aria (1987)
    http://en.wikipedia.org/wiki/Aria_(film)

    ОтговорИзтриване
  10. Гледах филма, заслужава си 3-те часа ...

    Нооо ! Имам усещането, че Мичъл е направил доста заемки от старата фантастика. Вие сте по-млади, четете повече фентъзи сигурно, обаче аз лично през цялото време имах усещането за дежа вю и сериозно плагиатстване на автора, забележете - дори от бг фантасти - Иван Мариновски, Павел Вежинов. Идеята за времевата разходка е отпреди сума ти години на Вежинов, а края с дечицата в кръг, слушащи приказка си е направо преписан, макар че не се сещам точно откъде, при всичката фантастика, която съм изчела ... За жалост няма как да изчета наново всички разкази, за да се сетя кое точно откъде е взаимствано. Като цяло - идеята да се съчетае в роман е много добра, а пък сценарната интерпретация е повече от успешна. Само да не ми оставаше онзи леко горчив вкус от усещането, че идеите са леко 'краднати'...
    Но то и 'Аватар' се оказа, че е изплагиатстван от руски автор, та какво ли се чудя... )))

    ОтговорИзтриване
  11. Г-жо, не вярвам Мичъл да е чел точно български романи, със сигурност не знае български, а и едва ли се намират лесно стари бг фантастики, преведени на английски. Освен това някои от историите във филма са напълно различни от тези в книгата, особено тази със Сонми (т.е. в Корея), с пианиста и последната, шеста част. Доста са по-различни, да не кажа, че нямат почти нищо общо. Включително и сцената с децата в кръг и разказвач - това го няма в книгата. Това са режисьорски решения :)

    Но и това е една от идеите на книгата. Мичъл нарочно се е опитвал да разкаже истории чрез стилове и жанрове, характерни за епохата. Освен това, всяка, ама всяка творба се гради от елементи на въображението, които един индивид е трупал през времето и е извличал от други автори. Всички са плагиати, комбиниращи стари неща, получавайки нови :)

    ОтговорИзтриване
  12. Изключителна книга

    ОтговорИзтриване