петък, 29 юни 2012 г.

"Животът пред теб" - Ромен Гари

Евреин да напише книга, с главен герой мюсюлманско момче, отгледано от бивша еврейска проститутка (не бих използвал думата "курва", поради уважението ми към тази професия :р)? Това вече е интересно.



Ромен Гари е френски писател, роден в семейство на литовски евреи. Той печели два пъти "Гонкур", въпреки че наградата се дава еднократно. Причината за това е, че той издава няколко книги под таен псевдоним - Емил Ажар, една от които е "Животът пред теб", за която получава споменатата награда "Гонкур" през 1975 г.

Децата не страдат от предразсъдъци и това се вижда добре в "Животът пред теб", където десетгодишният мюсюлманин Момо (по-късно се оказва, че е на 14) израства сред една необикновена среда. Той е отгледан в пансиона на мадам Роза, еврейка, бивша проститутка, която след като остарява решава да отглежда нежелани деца на проститутки. Всичко е на границата на легалното и нелегалното. Момо съжителства с хора от ниските прослойки на обществото,  като сред по-интересните от тях е мадам Лола - бивш сенегалски боксьор, шампион в тежка категория, работи като травестит, чийто изкуствени цици са с различна големина.

Случва се така, че мадам Роза се разболява тежко, поваля я неизличима болест, а Момо преживява тежко нейните мъки, тъй като тя е единственият му близък на този свят. Момо прави всичко в неговата немотия за да бъде възможно най-дълго с мадам Роза. Редуват се тъжни и весели случки. В една от тях Момо извика местен наркоман да бие инжекция на мадам Роза, но наркоманът обърква инжекциите и вкарва своята дневна доза в дебелия задник на еврейката....

Ромен Гари ни описва един мултиетнически свят, с колоритни герои от ниските прослойки, които съжителстват без набитата политическа и религиозна омраза, без предразсъдъци. Лъсват чисто човешките проблеми характерни за всички хора от бедните нива на обществото, независимо от техния пол, религия или цвят на кожата.

Странен, много странен роман, на моменти наистина напомня лудориите на Борис Виан, но роман изпреварил времето и рамките на тогавашното мислене. Определено ще потърся и други неща на Гари.

Благодаря и на човека, работещ в книжарница, който ми препоръча тази книга. Определено силно попадение.

Други ревюта:
Блажев (+ ревю на "Голям гальовник")
Smiling
.

сряда, 27 юни 2012 г.

"Светът без нас" - Алан Уайзман

Винаги съм делял книгите на три типа:
1. Книги на професията- това са речници, справочници, учебници, статии, техническа и софтуерна литература, енциклопедии и т.н., които са тясно свързани с професионалното развитие и кариерата на всеки. За тях ревюта не се правят, а и няма нужда.
2. Книги на любопитсвото - предимно нехудожествена популярна литература, която чета поради огромното ми любопитство към дадени теми. Като еволюция, астрофизика, икономика, политика, физика, химия. Могат да бъдат и исторически книги или романи за даден регион, към който проявявам интерес.
3. Книги за удоволствие - предимно художествена литература, която чета за удоволствие (духовно,  интелектуално, плажно или каквото и да е удоволствие)

Като се замисля, за какво ви ги казвам тия неща? :О

Както и да е.

"Светът без нас" на Алан Уайзман е от втория тип книги. За нея авторът получава наградата за "Най-добро американско научно произведение" за 2006 и напълно я заслужава, защото действително е хвърлил много труд по нея. Запитал се е до десетки специалисти и е написал книга, която не само спекулира, но информира и задава въпроси.


Представете си, че нещо засегне онези 3.9 % ДНК, които ни правят човешки същества, а не шимпанзета...или просто по някаква причина ние изчезнем. Какво би се случило с градовете, електроцентралите, произведенията на изкуството, мостовете, океаните, животните и т.н.?
Уайзман не само спекулира, но той ни поднася интересна информация. Така например в главата, в която разглежда живота в условия на радиация и как тя променя пагубно нашето ДНК, той накратко и просто ни обяснява какво представляват атомните електроцентрали, как работят, какви опасности крият, какво ще се случи с тях и т.н., ако ние изчезнем.
Поради многото информация книгата е трудоемка за четене, но аз си я четях от време на време, подбирайки най-интересните  за мен глави. Определено е интересна и интелигентно написана.

След излизането на книгата се появиха множество научно-популярни филми, при това добре направени , като един от тях - "Aftermath - Population Zero" може да бъде изгледан директно от youtube:


Лично аз ви препоръчвам друг филм по същата тема - "Life after People", който може да си изтеглите от колибка със субтитри. Има даже цял сериал със същото име.

Като заговорихме за научно-популярни филми, правени по книги на знаменити автори, ето ви един кратък списък със съответните връзки за теглене. Разбира се книгите са далеч по-добри, но и филмите си ги бива:


* Джаред Даймънд "Пушки, микроби и стомана" (колибка 123)
* Ричард Докинс - "Делюзията Бог" (колибка 12)
* Ричард Докинс - "Най-великото шоу на Земята" (колибка - субс)
По същата тема: Was Darwin Wrong subs
* Ричард Докинс - "Себичният ген" (колибка
* Стивън Хокинг - "Кратка история на времето" (замунда) (колибка-субс)
* Стивън Хокинг - "Великият дизайн" (youtube)
* Брайън Грийн - "Елегантната вселена" (замунда)(колибка 123; субс 123)
* Карл Сейгън - "Космос" (замунда 123 )
* Нейоми Клайн - Шоковата доктрина (замунда) (колибка-субс)
* Марио Ливио - Математик ли е Бог, подобно:
"История на математиката" (замунда, колибка - 1,2,3,4субс1субс2субс3субс4)

.
.
Линковете си ги пазех за специален случай, сега обединих в една публикация толкова много неща :)
.

неделя, 24 юни 2012 г.

"Зъл мрак, угаснали звезди" - Стивън Кинг

 Много ме мързи да пиша при такова слънце, но ще се напъна :D
 
Любимите ми неща на Стивън Кинг са "Особени  сезони" и "Четири след полунощ". Почеркът им е един и същ - съдържат по четири новели, обединени от един общ мотив.
В "Четири след полунощ" основната тема е страхът, както и последствията от него върху психиката на всеки човек. Дали това ще е страх от неизвестното, непознатото (Ланголиерите), страх, породен от травма в детството (Библиотечна полиция), или страх, породен от комплекси и самота ( Таен прозорец, тайна градина; Слънчевото куче) - все е онова остро чувство, което така силно влияе върху светогледа ни.
В "Особени сезони" Стивън Кинг бе поставил на изпитание волята на своите герои, изследвайки докъде би се разпростирала тя. Волята на група малчугани, тръгнали на опасно пътешествие (Тялото), волята на несправедливо обвинен интелигентен човек (Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк), волята на майка, решена на всяка цена да роди своето дете (Начин на дишане).



Когато видях, че "Зъл мрак, угаснали звезди" е писана по същия модел, веднага си я взех, въпреки солената цена. Чудех се кой Стивън Кинг щях да срещна в книгата - стария добър Крал, или разочароващия нов такъв. Е, срещнах и двамата.

 И тук имаме един основен мотив, а именно - възмездието и неговата природа. Набързо за четирите новели:

"1922" - Фермер разказва за драматични събития в личния си живот, които се случват през 1922г. Тогава решава да се отърве от съпругата си след спор за земя, която става пречка за съвместното им бъдеще. Фермерът успява да прикотка своя син и заедно, по доста недодялан и груб начин, успяват да убият жената. Но оттам насетне започва техния кошмар... Последствията са жестоки, дори прекалено сурови.
Това е най-доброто произведение в книгата, което напомня за стария Кинг. Оставя те да се чудиш дали някои от нещата са реални или са плод на въображението на човек, изтерзан и покрусен от вина и угризения.

"Големия шофьор" - Авторка на криминални романи бива жестоко изнасилена и пребита от грамаден дебелак. Едва оживяла, тя решава да търси отмъщение... Темата е твърде сериозна, на моменти се проявяват психическите травми, получени след изнасилването (разговаря с котарака й, както и с други образи), но новелата е далеч по-неубедителна от например "Библиотечна полиция", която разглеждаше подобна тематика.

"Изгодна сделка" - Понеже разказът е само 40-50 страници, ще си позволя спойлери. Мъж, болен от рак, чийто шансове са минимални, среща амбулантен търговец на име Ялвод (игра на думи очевидно за Дявол), който му предлага сделка - да го излекува. Но в замяна ще трябва да избере човек, който мрази, и върху който да прехвърли негативната енергия. Болният човечец избира своя най-добър приятел  от гимназията, който е богаташ и към който сякаш съдбата е прекалено благосклонна. Ролите се разменят. Животът на най-добрия му приятел главоломно се свлича, докато неговият процъфтява. Общо взето това е. На мен ми се струва незавършен, идейно и сюжетно. Щеше да ми хареса, ако имаше още един туист и нещата пак се бяха обърнали.

"Щастлив брак" - новела за жена, която научава, че съпругът й е сериен убиец, убиващ по особено жесток начин.  Тя решава сама да се заеме с този проблем... Не лошо като идея, но някак твърде банално му видя сметката :/ Твърде холивудско.

---

Нелош сборник, но далеч от нивото на "Особени сезони" например.  Много ми хареса послеслова от Кинг в края на книгата. Там той казва: "Нямам нищо против "интелектуалната" литература, в която, общо взето, необикновените герои попадат в обикновени ситуации, но като читател и писател проявявам по-голям интерес към обикновените хора, попаднали в необикновени ситуации"

Други ревюта при:
Бран 

понеделник, 11 юни 2012 г.

Книги, които не дочетох. Част 2

Последните вечери попадам все на разочароващи книги. Както вече знаете, мразя да си губя времето с тях, затова ги изоставям недочетени, поне засега.




  • "Великият Гетсби" - Скот Фицджералд


Нямам никаква представа как този роман е обявен за един от най-великите американски такива, дори е смятан за еталон, символизиращ тогавашната ера. Стилът на Фицджералд не е лош, но пък историята повече напомня на американските сапунени сериали от типа на "Далас" например.

Гетсби е някакъв богаташ, натрупал състояние по времето на сухия режим чрез продажби на алкохол. Основната тема на романа е опитът на Гетсби да си върне неговата стара любов, Дейзи, която пък е женена за друг милионер, Том Бюканън. Той пък от своя страна е влюбен в Мъртъл...Разказващият историята, Ник, има афера с мацка на име Джордън. Получават се някакви драматични триъгълници, предполагам с драматичен край.
Поне за мен "Великият Гетсби" не е нищо освен една сапунка, с претенциите, че засяга сериозни теми като расизъм, депресия, хай-лайф.

----


  • "Дългата разходка" - Славомир Равич


Това е роман, в който авторът Равич разказва за преживяните от него събития по време на втората световна война, когато е пратен в Сибир като затворник. Отначало всичко ми се стори правдоподобно. Равич подробно ни описва как са го третирали в лагера - дадени са му крайно широки панталони, като идеята е, че при опит за бягство затворникът да е зает да ги придържа с едната ръка. После ни описва т.нар. "кишки" - това са килии, наподобяващи клоаки, в които затворниците сe пускат да живеят сред собствените си фекалии.
По едно време обаче романът започва да прилича на самовъзхвала на стоическия героизъм на автора. Той никак не е убедителен за това как е попаднал там, защо е там и какви са обвиненията. Ей така, взели са го защото са били лоши и са го тормозили за да подпише някакъв документ. Ако го подпишел щели да му видят сметката. Сякаш не могат да му видят сметката и без да подпише този "документ".
Поразрових се по интернет и разбрах за разследване на BBC, което показва, че действително Равич присъства в аналите, но той е освободен през 1942гг., а регистрите показват че той е бил в Иран и Палестина по време на "голямата разходка".
На всичкото отгоре прочетох, че Равич е описал и срещи с "йети".....
С две думи, аз стоически издържах 80-90 страници и се отказах. Барон мюнхаузен

Е, тук можете да прочетете едно по-позитивно ревю на Блажев, с който много рядко сме на противоположни мнения :)

---


  • "Вила Инкогнито" - Том Робинс


Няма да се разпростирам много за романа на Робинс. Много ми се искаше да го харесам, но уви ми се стори прекалено наивен и лигав, а авторът ми напомни за Пелевин и неговите напъни непрекъснато да оригиналничи, пръскайки на всеки ред цинизми. Много се разочаровах.

Ето сами виждате, че много често си купуваме книги, които се оказват посредствени. Какво да правим с тях след това? ...
.
.

петък, 8 юни 2012 г.

Магията на реалността - Ричард Докинс

The Magic of Reality. Най-новата книга на Ричард Докинс е предназначена за деца и е богато илюстрована. Страхотно се е получило. Шапка свалям на този човек, който от години се бори срещу суеверието и глупостта. Всяко дете заслужава тази книга.







Не знам дали ще излезе на български, но се надявам на това. През това време може да си я изтеглите от пиратския залив и да я прочетете, а може да я ползвате като двойно помагало за детето ви - по английски и по запознаване със света, който ни заобикаля.
.

вторник, 5 юни 2012 г.

Страховитото в науката - Химия и хаос

Някои книжки не могат да се опишат. Те трябва да се видят!
Представям ви състезанието за най-ужасен газ!



Знам, че нямам авторски права, но се надявам хората от Егмонт да не ми четат блога :-)
Освен това си изпомачках книгата на скенера, надявам се да го оцените :р 


Ахааа! Лъжичката ми за сладолед е била в скенера :(  ! 
А аз си изядох сладоледа с пръсти :( 
.


понеделник, 4 юни 2012 г.

Книжният отбор на ЕВРО 2012!!!

ААААААААААААААААААААААААА!!!! Европейското по футбол идва!
Като селекционер на книжния отбор официално обявявам състава на Букландия:



ВРАТАР:
Зотов "Лев Яшина" - На света има двама вратари - свети Павел на небето и Зотов на земята. Руската звезда умее да спасява с плонжове душите от Ада и да лови дузпи от Рая.

ЗАЩИТНИЦИ:

Станислав Лем - лети по крилото като истински звездолет. Звездните му дневници разказват за много футболни победи....из космоса.

Карлос "Пуйол" Сафон - продукт на прословутата школа на ФК Барселона, Сафон умее едновременно да практикува романтичен и криминален футбол. Отнема топката като истинска сянка на вятъра.

"Джон" Тери Пратчет  - казват, че е по-добре гигантска костенурка с 4 слона върху гърба й да се  стоварят върху теб, отколкото да се изправиш срещу английския футболист.

Ханс Кристиан Андерсен - храбрият оловен войник на датския футбол превръща грозната защитна игра в красив лебед.

ХАЛФОВЕ:

Патрик Зюскинд  "Бекенбауер" -  владее есенцията на играта и като истински парфюм опиянява противниците с футболния си аромат.

Анатолий "Тимошчук" Крим - украински дефанзивен полузащитник, чийто прякор е "Тръбата" Страда от газове, но иначе е полезен.

Бернар "Зидан" Вербер - французинът е работлив като мравка и снове по тревата на терена, комуникирайки чрез феромонни пасове с останалите мравки. Играчи, де.

НАПАДАТЕЛИ:

Умберто "Баджо" Еко - В името на розата, катеначото е мърво! Замахва с крак като махало на Фуко, вкарва с финес!

Стиг "Хенрик" Ларшон  - шведският нападател плаши съперниците си с драконовата си татуировка и кара жените да мразят футболистите.

Милан "Барош" Кундера - чешкият нападател, смятан за наследник на Чапек и Хашек, е с остър език и често получава картони от комунистически съдии, но умее да вкарва с непосилна лекота на битието.
---------------

Напред към победата! You'll never read alone!
:p
.

събота, 2 юни 2012 г.

"Сянката на вятъра" - Карлос Руис Сафон

Вероятно на света има милиони и милиони писатели, или такива, които се мислят за писатели. Но само шепа от тях превръщат перото в магическа пръчица и сътворяват това, което англичаните наричат "page turner" - книги, чиито страници сами се обръщат, неусетно се сливаш във вселената им, докато накрая не осъзнаеш, че е 3 часа сутрин, а утре на работа ще изглеждаш като жертва на садо-мазо оргия.



Точно такъв е и Карлос Руис Сафон - превъзходен разказвач, почти илюзионист, който въпреки семплите истории, винаги те кара да отлагаш лягането за по-нататък.

Като истински алхимик-иноватор, Сафон майсторски е сипвал в своята колба много жанрове и стилове. Може да се разгледа като исторически роман, в който ще усетите болката на цяла Каталуния от периода на управлението на диктатора генералисимус Франко. Може да се разгледа и като готически хорър, който ще ви накара да треперите. Може да се разгледа и като криминале, изтънчен ноар, с всичките му елементи - фатални жени, загадки, туистове, сблъсък на характери. Това е и един пленителен романс между влюбени, чиято любов е с изключително голям магнитуд (нали напоследък земетресенията са популярни :р). В "Сянката.." има и хумор, и тъга.  

Малкото десетгодишно момче Даниел е заведен от баща си в книгохранилище, където то самó избира творба - "Сянката на вятъра" от Жулиан Каракс . Това е роман, който ще промени съдбите на много хора. Даниел, с намигване от страна на Сафон, е впечатлен от произведението и казва:

С разгръщането на разказа структурата му започна да напомня някоя от онези руски кукли, матрьошки, които крият във вътрешността си безброй миниатюрни изображения на самите себе си. Стъпка по стъпка повествованието се разлагаше на хиляди истории, сякаш разказът бе попаднал в галерия с огледала и неговата идентичност се разцепваше на десетки различни отражения,които същевременно представляваха един-единствен образ. Минутите и часовете отлитаха като мираж.
Не е ли забавно? Точно това представлява и "Сянката на вятъра" на Сафон! Историята на Даниел започва да напомня на тази на Жулиан Каракс, точно като матрьошка в матрьошката. А този един-единствен образ, струва ми се е самотата. Героите, по един или друг начин се борят с нея.



Сафон умее да гради плътни, интересни герои. Нито един от тях не е пренебрегнат и всеки е като същинска матрьошка - крие в сърцевината си истории и тайни, а под тях още тайни и истории. 
Мой любим персонаж е Фермин - образ, който е изпреварил тези бурни времена със своето съвременно, напредничаво мислене. Но сякаш попада в грешната (изостанала) епоха. Мненията му за армията, църквата, непрестанния му оптимизъм, хуморът му - всичко това го превърна в мой любимец.

"Сянката на вятъра" напомня страшно много на "Марина". Като изграждане на герои, характерите, историите им, самотата им, борбата им. Женските образи са крехки и беззащитни (Марина е неизлечимо болна, Клара е сляпа, Беа има деспотичен баща), но като притегателен магнит привличат всичко наоколо и генерират огромна сила, създават неразрушими връзки.

В ревюто си Точка вижда много слабости, аз се съгласявам с някои от тях. Но лично за мен наситената романтика има по-скоро ноар оттенък и ме привлича (а и пък харесвам описания на това как влюбени непълнолетни правят секс :р). Може наистина да не е нищо особено, но пък е хипнотично четиво. 5/5 от мен :)  

Други ревюта:
Супата на Кафка
Блажев Книголандски
TANSTAAFL
Точка
Милена Ташева от Аз чета
.
.