вторник, 30 април 2013 г.

"Кървави книги, том 2" - Клайв Баркър

Получиха се чудесни готически пролетни вечери, в които релаксирах на тавана под металическите звуци на сношаващи се прилепи, слети с мелодията на приятния лек ветрец навън.  Леле, колко поетично, изразявам се почти като сънародниците на Баркър :р.
Баркър е наистина майстор на ужаса. Показа го и в първия том. И ни кани на второто си демонично представление, състоящо се от 5 кошмарни акта, от 5 ужасяващи разказа. Ето ги и тях:


Па!

"Ужас" - Страхът! Това е разказ за онова най-важно първично чувство, биологически зададено от природата, което направлява живота, оцеляването и поведението на по-сложните организми. Точно това привлича млад мъж, който се опитва да извлече, анализира и направлява страха, използвайки двама студенти за целта. Но да си играеш със страховете на хората е нещо, което винаги води до фатален край.

"Адска надпревара" - Вечната надпревара между крайностите - доброто срещу злото, демокрацията срещу тиранията, дясното срещу лявото. Баркър облича тази борба в тениска и шорти, и я оформя като състезание по бягане. Чернокож бегач си жертва живота за победата (общочовешката), но дали ще го оценят хората или безразлично просто ще си тръгнат?

"Джаклин Ес - последна воля и завещание" - След неуспешен опит за самоубийство жена узнава за своя могъща дарба - тя може генетично да променя и деформира всеки мъж, който пожелае. Притежава умения, които превръщат мъжете в нейни роби. Една зловеща приказка за любовта, за желанията на жената да бъде център на вниманието, и за мъжа, който иска просто да си задоволи потребностите. Накрая тези сили взаимно се анихилират и балансират вселената. 

"Кожите на бащите" - Бижуто в сборника. Тук Баркър ни показва деструктивната сила на мъжкото начало, което е отговорно за грубостта, за насилието, за жестокостта в човешкия свят. Жителите на малко селище в прерията, водени от своите предразсъдъци и страхове, се изправят срещу неописуеми демони. Но кои всъщност са на страната на злото?

 "Нови убийства на улица Морг" - веднага се сетих за песента на Iron Maiden, която е инспирирана от разказ на Едгар Алън По. Криминалният полъх и дъха на 19-ти век се усещат, но отново са изкривени от въображението на Баркър.
за десерт:


Общо взето Баркър запазва нивото от предишния сборник, дори само заради безбожния разказ "Кожите на бащите" си заслужава да се прочете. Разказите в том 2 са изпълнени с похот, първични и тъмни страсти, с много ужас и страх, но на моменти нещата сякаш са предвидими. Хорър-феновете обаче ще са предоволни.

Още ревюта:

Весислава Савова 
Слави Ганев
Бран в Dark Corner
Блажев в Книголандия
Библиотеката
Габриела Кожухарова от Аз чета
Рафтчето на Райчо





вторник, 23 април 2013 г.

Как ще изглеждат западните бестселъри, ако бяха писани в България

Ето няколко примера:

  • Слепоглед - Благой Блажев


С революционна интерактивна корица, професорът по алтернативна парапсихология и религиозна квантова енергия Благой Блажев е написал чудесен роман, в който Бог се влюбва в богинята на паралелната вселена Хьихди 265 и безсрамно започва да консумира любовта си на небесното царство, току пред погледите на втрещените земляни...
  • "Петдесет нюанса по-тъпо" - Е.Л. Джамова


Амбициозната фльорца Анастасия иска да стане чалга звезда, да си сложи нови силиконови цици и да се фръцка с Бентли. За целта започва да сваля местната мутра Кольо Щангиста, който обаче накрая я вербува в специализиран чужбински публичен дом за по-екстремни усещания. След хиляди изядени камшици Анастасия се връща в БГ и слага големи количества разхлабително в анаболите на Кольо. А след това го изнасилва с крик...

  • "Хитър Потър и гaзовете* на смъртта" - Джезве К. Руланова

Хитър Пoтър се изправя в битка с лошите политици в борба за завод за летящи четки за тоалетни. Ще успее ли да си плати тока?
:)
*по идея на Кайти
..

неделя, 21 април 2013 г.

"Вещици в чужбина" - Тери Пратчет


 "Защото Вселената била изпълнена с невежество, а ученият я пресявал като златотърсач, надвесен над планински поток, за да отдели златото на знанието от чакъла на глупостта, пясъка на несигурността и малките осмокраки мустакати плаващи твари на суеверието."

    "Но бедата била там, че невежеството ставало все по-интересно, особено онова очарователно невежество за големи и важни неща като материя и сътворение. А хората преставали да градят търпеливо своите малки къщи от късчета разум в хаоса на Вселената и започвали да се интересуват от самия хаос — отчасти защото било доста по-лесно да си експерт по хаоса..."

Предполагам, че ако направя класация топ 20 на любимите ми цитати от книги, вероятно поне 15 от тях ще са на Тери Пратчет. Все си мислех, че Пратчет няма с какво вече да ме изненада, но като отмине малко време винаги започват да ми липсват книжлетата със страхотните илюстрирани корици (дело на покойния гений Джош Кърби) и щур хумор по малките странички.

"Вещици в чужбина" е от може би най-плодородния период на Пратчет, а и по правило всяка негова книга си има своя чар. Тук отново се събираме с триото вещици баба Есма Вихронрав, леля Гита Ог и Маграт Чеснова в ново гротесково приключение, в което трябва да спасят една бъдеща принцеса от.... това да се омъжи за приказен принц! Трите вещици са на практика представители на три различни поколения: консервативната и неподлежаща на промени баба Вихронрав, либерално настроената и обичащата да похапва леля Ог, както и младата бунтарка Макграт. Въпреки различните им възгледи те трябва да заминат на юг към красивия "чужбински" град Генуа, където властва Лилит, галантната сестра на баба Вихронрав. Лилит се вживява като добрата вещица, която превръща града в приказно място и сбъдва мечтите на принцесата (макар и против волята ѝ). Но точно тези, които най-упорито твърдят, че вършат добро за общото благо, по традиция са същите властници, които искат да дърпат конците и  еднолично да управляват.  Или както казва баба Вихронрав: "Злото и доброто са измамни неща, значение има само гледната точка." И добавя: "Не бива да превръщаш реалния свят в приказка. Не бива да се отнасяш с хората, сякаш са приказни герои, сякаш са пионки."

На пръв поглед "Вещици в чужбина" може да изглежда само като пародия на популярни приказки като "Пепеляшка" и "Снежанка", но знаете го Пратчет.  Дори да напише рецепта за пай с картофи, в нея пак ще има повече мъдрост от цял камион философска литература, а и пък ще ви накара да се насер... да се скъсате от смях, исках да кажа. :Р 


Започнах с цитат, така и ще завърша:

    "Какво беше бог? Фокусирана вяра. Ако хората вярват, богът започва да расте. Отначало слабо, но ако блатото учеше на нещо, то бе търпение. Всичко би могло да стане обект на вяра. Шепа пера, вързани с червена панделка, шапка и палто върху няколко пръчки… всичко. Защото когато всичко, което хората притежават, в действителност е нищо, тогава каквото и да е би могло да бъде почти всичко."

.

петък, 19 април 2013 г.

"Големите заблуди на нашето време" - Карл Крушелницки

Четири часа пътувах с влак, но не ги усетих, благодарение на Карл Крушелницки и неговата книга "Големите заблуди на нашето време".  Кратко и ясно австралийският писател е разбулил фереджето на заблудите и суеверията, на псевдонаучните полуистини, и ни  показва красивото лице на науката, и на реалността в общи линии. Не че повечето неща не ги знаем, но винаги е приятно да четеш хора със здрав разум. Най-хубавото е, че Крушелницки не ни залива със скучновата статистика и излишни факти, а съвсем кратко, ясно и директно е изложил солидни аргументи за на пръв поглед смешни "научни" сензации, но в днешни времена хората вярват на какво ли не...



Ето някои от тях:

"Убиецът аспартам"
Аспартамът се използва като подсладител в нискокалорични напитки, а в последно време се шири мнението, че причинява редица болести, като почнем от диабет, та стигнем до множествена склероза. Всъщност аспартамът се получава при комбинирането на две аминокиселини - фенилаланин и аспартат. Така например, в една кутия диетична напитка се съдържа 100 мг фенилаланин, в едно яйце има 300 мг, в чаша мляко - 500 мг, а в голям хамбургер - 900 мг. Аспартатът също се среща в белтъците, с които се храним и са част от ежедневната диета. Нищо опасно. Някои изследвания показват, че аспартамът може да засили апетита, с което да обезсмисли предназначението на "диетичните" напитки.

"Зомбита"
Зомбитата наистина съществуват! Родината им е карибският остров Хаити. Там вуду-жреците подготвят смес от крастава жаба и риба-балон (известна на японците като "фуку"), която се добавя в храната или се втрива в кожата на жертвата. Отровата на фуку се нарича "тетродоксин", която е смъртоносен невротоксин - 160 000 пъти по-силен от кокаина. Жертвата изпада в дълбока кома и се "събужда" след няколко дни. След което жреците им дават датура, съдържаща силни халюциногени, които предизвикват загуба на паметта , парализа и дори смърт (ако се предозира). Така жреците създават зомбита, които да служат като работна сила в плантациите през целия си мизерен живот, без дори да знаят кои са.

"Библейски код"
Майкъл Дроснин твърди, че може да се разчете бъдещето в Библията, като приложи прост математически код. Кодът е изумително прост - започвате с коя и да е дума в Битие, прескачате 3 букви, записвате четвъртата, след това прескачате още три, записвате осмата и т.н. Може да пробвате и с 4,5,6 буквии, или колкото ви хареса. По този начин Дроснин е "открил" предсказания за убийствате на братя Кенеди, на Ицхак Рабин, предсказания за Хитлер и т.н. Да де, но по същия начин пък професор Брендън Макай е приложил кода към Моби Дик и също открил убийствата на Рабин, Кенеди, Мартин Лутер Кинг Младши и Троцки. Ха ха!

В книгата има още за любимите теми на всички привърженици на конспирациите: построяването на египетските пирамиди, мисията до Луната, целулита, за млякото и мукуса, за тампоните, които предизвикват кървене и т.н.  

Нищо особено, но пък е удивително колко много хора вярват в щуротии.


четвъртък, 18 април 2013 г.

"Жестокото присъствие на времето" - Дженифър Игън

Оригиналното заглавие на книгата е "A Visit from the Goon Squad", но приветствам сполучливия превод, защото е много по-близо до основната тема, разгледана от Дженифър Игън.

Всички знаем, че живеем в сложен свят, в който всеки тръгва от някаква изходна позиция А и стига до настояща позиция Б, а по средата има извървени много пътища с много алтернативи и надежди, които остават зад гърба ни и биват оценявани едва когато загубим младостта си.  Времето, което винаги се опитваме да игнорираме, неумолимо тече и оставя незаличими биологични следи по телата ни.  Времето е сякаш някакъв "шантав състарител", както го описва един от героите, който размива чертите по лицата ни и убива младежката ни наивност и невинност.  Защото всички се опитват да извлекат максимума в краткия си отрязък от време, дори да не знаят как.


Не е лесно да опишеш времето и влиянието му върху нас, нали?  Но Дженифър  Игън успява благодарение на оригиналния си подход и нестандартния начин на писане. Книгата се състои от 13 глави, една от които представлява нещо като PowerPoint презентация с около 70 слайда, с таблици и фигури, оформени като разказ. Експеримент, който говори за по-разчупения стил на авторката. Всяка глава е с главно действащо лице и няколко второстепенни, които в следващите глави се превръщат в централни, а премеждията се разчупват през различните им мирогледи. Така се получава една мозайка от образи, всеки един от които има различна съдба и различни виждания, но общото за всички е времето. То ги е притиснало като менгеме и безмилостно отброява годините, без да пита никого.

Никак не е случайно, че Игън е избрала събитията да се въртят около личности, свързани с шоу-бизнеса. Това са хора, които са свикнали да бъдат център на внимание или да търсят обект, който да стане такъв. Винаги е болезнено, когато си бил под светлината на прожекторите, а после се налага да слезеш от пиедестала. Така както се сменят листата на дърветата през различните периоди на живота. Такъв е и Бени, музикален продуцент, започнал като посредствен басист в група, по-късно се е издигнал до една от големите клечки в музикалния бизнес, само за да залезе и да бъде заменен от следващото листо - Лулу. Не по-малко интересен образ е неговата дългогодишна помощничка - добре изглеждащата клептоманка Саша. Тя е непоправима и пристрастена крадла, която избягва от стреса като краде вещи . Краде дори когато прави секс...
Кити Джаксън пък е актриса, превърнала се в световна звезда още като тийнейджърка,  и която вероятно страда от Стокхолмски синдром.  Нейният блясък също помръква и накрая тя свършва като наложница на брутален диктатор. 
Любопитните и колоритни образи се изреждат един след друг, всеки един от тях има  своите големи слабости и проблеми, а докато ги преодолее, се оказва твърде стар. Някои успяват да преглътнат този факт ("стари чанти сме вече"), а други пък продължават да упорстват.

За финал не искам да прозвуча като сексист, но "Жестокото присъствие на времето" изглежда като най-добрата книга писана от жена, която съм чел :Р 




"Ген" - Майкъл Крайтън

Както винаги Майкъл Крайтън е задълбал интересна тема - тази за гените. И макар вероятността "Ген" никога да не надмине популярността на "Юрски парк" да е голяма, книгата ще си остане като една от най-дискутираните. След излизането ѝ редица конгресмени представят законопроекти, чиято цел е да забранят патентоването на гени, повлияни именно от книгата на Крайтън. Защото се оказва, че биотехнологичните компании действително патентоват гени. След кратко проучване от моя страна, научих, че патентните служби издават патенти само за "изчистени" гени, т.е. за гени получени/извлечени в чист вид, макар и да не ми стана много ясно какво ще рече това. Точно поради тази причина е хубаво, че има такива автори като Крайтън, които да дават публичност на сериозни проблеми, а генетиката със сигурност ще бъде сред най-прогресиращите клонове на науката през настоящия век и тя ще промени значително разбиранията ни, както и начина ни на живот. 




Самият роман си има  своите положителни и отрицателни страни, които ще се постарая да разгледам.  Крайтън започва с прокарването на няколко сюжетни линии, които се развиват паралелно и отделно, а самите глави са кратки. Това е техника, която запазва динамиката и поддържа напрежението, макар някои читатели може и да се объркат от многото герои и честата смяна на действията. Прочетох книгата неусетно, което показва, че авторът постига желания ефект. Хареса ми и включването на статии от издания за популярна наука, оформени като изрезки след някои от главите. Крайтън винаги се подготвя старателно за своите романи, което прави книгите му пълни с информация, а проверката ми в интернет показва, че повечето истории са истински, като тази за патентът на инхибитора COX-2. Някои от по-интересните факти в книгата:

- какво представляват стволовите клетки - клетки, които имат способността да се превръщат в други видове клетки. Ембрионалните стволови клетки (т.е. взети от ембриони) са полипотентни, за разлика от тези на възрастните. Това означава, че те могат да се превръщат  във всякакъв вид тъкан - нещо, което ще от голямо значение в бъдеще за медицината.

- Освен във формата на двойна спирала, ДНК-то може да е под формата на единична нишка или на по-компресирана форма, наречена "центромер". Когато ДНК е компресирана, носените от нея гени са недостъпни за клетката.

- В човешкия геном има 35 000 гена. Разликата ни спрямо шимпанзетата се изразява само с около 500 гена, а с червея - с около 15 000. Кръвта на шимпанзетата е идентична с човешката, различава се по формата на присъствие на сиаловата киселина.

...

"Ген" няма за цел само да запознае читателя само с фактология и правните проблеми, свързани с гените и генното инженерство, тя се явява и остра социална критика спрямо съвременното общество, и най-вече спрямо безграничната алчност на всеки член на това общество. Положителни герои почти нямаше, а и ми направи впечатление, че повечето герои бяха с разбити семейства. Един тръгнал да спи с учителя по тенис, друг задява по-млади госпожици или господа. Всеки съдеше или заплашваше със съд някой друг, стресовите ситуации бяха много. Хареса ми как Крайтън иронизира така характерните юридически разминавания и различното четене по тях, както и други социални феномени като например тоновете реклами около нас, и все по-големите безумия в тази насока. Затова ще извадя следния цитат:

"Но аз искам да привлека вниманието ви към друго, към самото количество на търговските послания - виждате ги на екрани, наредени в редица покрай шосето. А във всеки автомобил, който минава покрай тях, гърми радио, което на свой ред бълва търговски послания. Изчислено е, че американците минават покрай средно три хиляди рекламни послания дневно — макар че дали ги чуват е друг въпрос.
...
Огромни послания, включително широкоекранно видео, се появяват по площади, покрай шосета и магистрали, в станциите на метрото, на железопътните гари. Слагаме видеоекрани на ключови точки в търговските центрове. В тоалетните. В чакалните, баровете и ресторантите. В терминалите на летищата и в самите самолети. Превзели сме и личното пространство. Логота, търговски марки и слогани се появяват върху обикновени предмети — от ножове и посуда до компютри. Появяват се върху всичките ни вещи. Потребителите ги носят по дрехите си, на ръчните си чанти, обувките, бижутата. Всъщност истинска рядкост е човек да се появи на публично място без тях. Ако преди трийсет години някой беше предрекъл, че цялото население на Земята ще се превърне в ходещи рекламни табла, идеята би се възприела като фантасмагория. Но вече е факт."
Като чисто литературни достойнства "Ген" леко ме разочарова. Най-вече заради характерните клишета, с които американските  автори и сценаристи ни заливат всеки ден. Понякога имам чувството, че те ползват едни и същи строителни материали, които в крайна сметка "строят" все едни и същи произведения, с едни и същи клишета. И тук имаме гонки, преследвания, екшън драми, стереотипи, предвидими действия и т.н. А и на някои места Крайтън преувеличава и преиначава нещата. Но книгата определено заслужава да се прочете и бих я препоръчал, особено на феновете на трилъри. 4/5
:)
PS Между впрочем, продавам си гените :Р


сряда, 17 април 2013 г.

Джамията "Парижката Света Богородица" 2048 - Елена Чудинова

Демокрацията се гради върху едно просто правило - свободни избори и управление на мнозинството. Това кара много европейци да се запитат какво ще се случи в Европа, при условие че бъдещата демографска картина ще е много по-различна, отколкото е сега. А тя показва, че през 2050 г. в повечето страни мюсюлманите вероятно ще са мнозинство. А групировки като Мюсюлманските братя работят безшумно по въпроса, както ще видите в този чудесен филм, направен от прогресивен мюсюлманин, живеещ в Норвегия. Съвсем е реално такива групи-хамелеони (а те се ползват с голяма подкрепа, защото финансират по-бедните, а съответнo и по-лесноманипулируемите) да се внедрят като представители на мюсюлманите във властта, а след това да наложат шериат - политическа доктрина, напомняща идеологиите на фашизма и комунизма. Това вече се случи в Египет, Тунис и Либия, където ислямисти дойдоха на власт, претендирайки че защитават бедната и средната прослойка срещу корпоративни интереси, ала започнаха да предприемат вкарването на безумни закони, предизвиквайки вълна от протести  сред интелигенцията, малцинствата и светско население. В Сирия радикалните ислямисти съсипаха цялата инфраструктура и върнаха републиката десетилетия назад. Да не говорим за терора над малцинствата там, както и исканията на терористичните групировки, вкарани от чужди страни в Сирия, за джизя (данък за неверниците).



Книгата на Чудинова не е нещо ново в европейската или американската литература.  Преди няколко години британската писателка Мелани Филипс публикува романа си "Лондонистан", чиято тема е подобна. А в сферата на публицистиката има редица автори по този въпрос: Боуър, Бриджит Гейбриъл, Робърт Спенсър и т.н.

Но нека се спрем първо върху това явление, наречено уахабитизъм/салафизъм. Тази консервативна форма на исляма е наложена в страни като Саудитска Арабия и Катар. В Саудитска Арабия са забранени всякакви немюсюлмански религиозни храмове, а наказанието за проповеди е смърт.  В Катар едва през 2008г. позволиха да се построят такива, но без религиозни символи и без служения. Дискриминацията спрямо немюсюллманите е огромна, както в юридическо, така и в политическо отношение. В Саудитска арабия има ограничения дори за мюсюлманите-шиити и техните празници, а преди няколко месеца там бяха арестувани 41 души от религиозната полиция (да, точно така, имат религиозна полиция!), защото празнували Коледа. Правата на жените и в двете страни са силно ограничени - полигамията е разрешена, но пък полиандрията е строго забранена. Жените са задължени да носят абая, която ги покрива почти изцяло, с изключение на очите, при това температурите са често над 45 градуса. В Саудитска Арабия жените нямат право да си изкарат шофьорска книжка, не могат на практика да ползват градския транспорт, а има и случаи, в които изнасилени жени се наказват с удари с камшик, за това че са се оплакали в медиите, или че са се разхождали без придружител. Показанията на жените в съда (така е и в Катар) се броят колкото "половин" показание, дадено от мъж, което е проблем, защото жената не може да докаже, че е била насилена. Ако един мъж изрече три пъти талак (развод) на жена си, то това се счита за развод и не са необходими никакви следващи юридически действия. Жената пък от своя страна не може да се разведе по никакъв начин без да получи съгласието на мъжа. Едва през 2012 г. на Олимпийските игри в Лондон, Катар и Саудитска арабия благоволиха да пратят жени да се състезават в мероприятието, тупайки се в гърдите за това колко са напредничави. Едва 2012 г.! Заедно с Бруней бяха единствените, които упорито отказваха да го направят. 
Често момичетата биват кастрирани с бръснарско ножче, за да не изпитват удоволствие от оргазма, с цел да  "предпази" жената от изневери...

И ако има някой, който умее да прави градивна, политически некоректна и рационална критика, то това е Пат Кондел.
----

Но да се върнем към книгата.
За съжаление Чудинова е отишла твърде далеч. Тя признава, че е изградила образа на своята главна героиня - София, около този на Ориана Фалачи, която е един от най-острите критици на исляма. Само че Чудинова и  Фалачи сякаш не могат да разграничат радикалния, политически ислям, който се финансира от няколко страни в Близкия изток, и светско настроените мюсюлмани, които едва ли заслужават да бъдат поставени под общ знаменател. Защото филмът, посочен в началото на ревюто, е правен от мюсюлманин. Арестуваният преди няколко дни сатирик Басем Юсеф, който защитава правата на малцинствата и критикува радикализма, също е мюсюлманин. Редовната армия, която е поставена в християнските градове в Сирия, и която защитава хората от ислямистките нападения, също са мюсюлмани в по-голямата си част. Имам доста приятели мюсюлмани, които са светско настроени. В книгата на Чудинова няма никакви положителни герои-мюсюлмани, освен няколко конвертирани бивши християни.

В литературно отношение книгата е изпипана. Един от движещите образи е бунтарката Жана, като разбира се приликата с  Жана д'Арк не е случайна. Като цяло структурата на романа силно напомня на тези на Виктор Юго (най-вече "Клетниците"), а Еужен-Оливие, друг от героите, частично притежава харизмата на Жан Валжан. Чудинова никак не пести критиките. Още в началото клет човечец е пребит с камъни, заради това че е приготвил вино. Следва сериозна критика за натиска върху жените и тяхната деградация. Явно показва културното изоставане и спирането на техническия прогрес. Чудинова остро критикува и позицията на Европа спрямо Косово. Центърът на католицизма се премества в Полша, които заедно с Русия са бастионите на християнството. Богатите гърци успяват да изкупят частично свободата си, а останалата част от Европа е под мюсюлмански контрол и шериат. Малкото християни живеят в гета, често посещавани от органи за контрол. Организира се революция...

Общо взето "Джамията Парижката света Богородица 2048" е опит за алюзия на оруеловата "1984", само че тук заплахата не са крайните леви и десни системи, а зелената "заплаха". На мен ми се стори твърде религиозна, твърде радикална (дори за моите представи). Така не се пише по такава тема. Струва ми се, че критиката трябва да съдържа и надеждата, че светско настроените мюсюлмани ще надделеят. Рационалното, светско бъдеще трябва да е пътя напред, а не потисничеството и налагането на крайни идеологии. "Най-голямото постижение на Западния свят е демокрацията. Защото всички останали постижения, в науката, в медицината, в културата, бумът на техническия прогрес - всички те са постигнати в демократична среда. А тя в момента е под заплаха." (това са думи на Тарек Хаджи, мюсюлманин). Чудинова е тръгнала да критикува през нейния дълбоко религиозен поглед, поради тази причина няма нито чувство за преценка, нито за критика.

.

четвъртък, 11 април 2013 г.

Ratio


На 27 април в Младежки театър "Николай Бинев" ще се проведе за втори път форума за наука и рационално мислене "RATIO". Часови отрязък: 14:00 - 20:00.
Билети ще намерите на касите на Младежки театър или онлайн на theater.bg (изисква се регистрация).
Лектори ще бъдат:
- проф. Сюзън Блекмор, която ще представи темата за човешкото съзнание от гледната точка на различни сфери на науката.
- Д-р Адам Харт-Дейвис, който ще разисква темата за времето, погледнато през призмата на хуманитарните и точните науки.
- Дебора Хайд, която ще ни разкаже как е възникнал митът за вампирите и ще предложи интересна фактология по темата.
- проф. Николай Спасов ще разкаже сведения за първите европейци от находките по български земи, вероятно заселили континента доста по-рано, отколкото се предполагаше.

Още инфо за лекциите може да намерите в сайта на RATIO.

Надявам се подобни културни прояви да станат традиция, защото обществата ги градим всички ние, а ми се иска те да бъдат малко по-рационални. А и със сигурност ще е приятно да прекарате няколко часа сред приятни и интелигентни хора, събрани на едно място.





понеделник, 8 април 2013 г.

Очаквайте! Очаквайте!

Hell.....oooo! Ждращи! В момента съм на серендипен отдих!
Имах два-три свободни часа интернет (и фотошоп!) на разположение, които похарчих в носталгия за този блог. Избърсвам прахта набързо и ви казвам за кои книги може да очаквате ревюта. Е, след като намеря време и нет, де. Че съм леко извън цивилизацията. Тук даже тоалетните са опасни. Както и да е... ето на какво попаднах през последните месеци:

  • 1. "Цици в чужбина" - Тери Пратчет


Три вещици си размятат най-важните атрибути в чужбина. Приключения с метли и цици. Баба Вихронрав се развихря! 

  • 2. "Гъз" - Майкъл Крайтън

 Прочути генетици конструират ходещо дупе, комбинирайки гените на блондинки. Правните и философски проблеми свързани с този генетичен продукт. 

  • 3. "Големите луди на нашето време" - Карл Крушевски


Перфектно четиво за всички суеверни и вярващи на всичко люде! Има и уроци за това как се пуска водата в кенефа. Не ви лъжа!

  • 4. "Перверзната вселена" - Боб Бърман


Няма само Ностро да се хвали с нея, ама ха! Чух, че книжката е станала още по-перверзна, след като Ностро я пипал! :р Още не съм я прочел, де.

  • 5. "Когато курвите се пробудят" - Йон Айвиде Линдквист


Сега я почнах, бавно върви заради оскъдното (откъм сладолед) време. Ама звучи повече от добре, нали? :) 

  • 6. "Кръчмата Парижката Света Богородица"  - Елена Чудинова


 Анти-утопия, в която храмове се превръщат в ... кръчми! Какви черни времена! Да бе! Хлъц! :p
  • 7. "Жестокото присъствие на дупето" - Дженифър Игън"






Наистина остави дълбоки следи върху моето..... знаете кое :р 

  • 8. "Светла. Лично. Менструални разкази" - Милф и Петров




Малко руска класика. Казачок! :р

----

Споделете коя искате да почна първо и не мърсувайте преди да дойда! Аве, сега колко е часа в София, всъщност? Сигурно е тъмно. Буууууу.

Доскив! :)

ПС Да знаете, нямам нет! :(
 (е, точно сега имам , де... очевадно)
.