петък, 31 май 2013 г.

Италия: "Има крокодили в морето" - Фабио Джеда

Някои истории трябва да бъдат чути. Защото са истински, помагат да погледнем нещата под друг ъгъл и ни карат да градим по-внимателно и пълноценно обществата си.

Не всеки се ражда на благоприятно място за живеене. Съдбата поставя 10-годишния Енаятолах Акбари в особено враждебна среда. Да се родиш хазар (шиит) в Афганистан, в страна, в която властват крайно радикалните талибани, не е особено перспективно. Могат да те застрелят заради по-късата ти брада или просто защото си по-различен от тях. Животът на Енаятолах е под ежедневна заплаха и по тази причина овдовялата му и беззащитна майка взима трудно и болезнено решение - да съпроводи сина си по опасния път до Пакистан и да го остави там с надеждата, че той ще открие по-добър живот. Така малкият Акбари започва своята Одисея в един жесток и свиреп свят, в който с всички сили се опитва да оцелее. 

Още от малък Енатоялах открива, че за да живее трябва да положи невероятни усилия, труд и старание. Навсякъде обаче се сблъсква с дискриминация, с предразсъдъците и етническата омраза, където и да отиде той си остава нелегален чужденец. Това го тласка да бяга последователно в Иран, Турция, Гърция и накрая Италия, където най-сетне да намери своя нов дом. 

В чисто художествен аспект книгата също е невероятна. Ръководен от умелото перо на Фабио Джеда, Акбари не хаби думите си напразно, не се оплаква, не иска да занимава читателя със себе си или с излишни напудрени драми, а директно и честно разказва. С точно премерени думи, оценявайки времето, кратко и ясно. Книгата е само 200 страници едър шрифт, но всичко е много добре концентрирано и разпределено. От време на време Джеда и Акбари водят диалог помежду си, което подсилва ефекта на разказването. 

В крайна сметка Акбари описва една история, в която оцелява благодарение на добрата страна на хората и завършва може би с надеждата, че тя преобладава. Романът е едно пътуване от Ада до Рая, от отчаянието до надеждата, от Изтока до Запада.

"Има крокодили в морето" е една от книгите, които най-много ме развълнуваха  в последните години, няма спор в това.


Други ревюта:

Блажев от Книголандия

Кожухарова от Аз чета

Книгозавър

----
 * с леки спойлери*
(Отварям тук скоби за да обясня защо книгата ме развълнува в личен план. Защото Акбари разказва вече познат сценарий, който се случва и днес, но в друга държава - Сирия. Сякаш техниката на съсипването на една страна е една и съща. Цитирам:

Много хора си мислят, че талибаните са афганистанци, но това въобще не е така. Разбира се сред тях има и афганистанци, но не само: талибаните са всъщност сбирщина невежи от цял свят (...) Пакистан, Сенегал, Мароко, Египет (...), които забраняват на децата да учат, понеже ги е страх децата да не осъзнаят, че онова, което вършат, го вършат не в името на Господ, както твърдят, а  в името на собствените си разбирания.
Това ми напомня на т.нар. бунтовници в Сирия, които в голямата си част са също сбирщина невежи от Египет, С. Арабия и прочие. Всеки описан фрагмент от книгата ми се стори доста познат. Един и същ сценарий, както споменах. Пакистанските шофьори, които влизат с камиони и крадяха ел. стълбове напомнят на турските, които влизат и обират заводите в Сирия. Акбари споменава видео с дете, коeто обезглавява пленник, а подобни кадри можем да видим и в Сирия. Сякаш ми заседна буца в гърлото, но и аз се надявам разумът и светската страна да надделее. Иначе лошо се пише на всички, ако този елемент продължи и към Европа.)
.

вторник, 21 май 2013 г.

Бъдещето на книгата

 Току що се връщам от бъдещето и сега ще ви разкажа какво става с книгите. Докато пътувах си водех бележки, показвам някои от тях:

2023 г.
Книгите се правят от специална прозрачна хартия, на която се вграждат специални микрочипове. Те позволяват да се показват 3D изображения, както и да се пуска любима песничка по време на четене. Книгата е интерактивна и директно свързана към интернет. Читателят има възможност онлайн да види колко човека четат тази книга в момента, колко са си я купили, колко "Like" е събрала, а и също да участва в гласуването на ТВ шоу, на което са поканени съответните писатели. Събралият най-малко "Like"-a писател ще бъде хвърлен в красива клетка с гладни крокодили и лъвове, а зрелището ще бъде предавано директно по системата "pay-per-view".

2036 г.
Книгите вече са само холограми. Представляват миниатюрни устройства, които създават илюзията, че държите книга, с желаната големина и форма. Имат сензори, които скенират мозъчните ни вълни и според чувствата, настроението и желанието се генерира следващата част от произведението. Писателите са по-скоро програмисти. Ще се продават гени на автори по кибърнет. Може да си имплантирате гени на О'Хенри или Стайнбек и да станете прекрасен разказвач, или пък може да си сложите гените на автор на екстремна любовна лирика, с която да спечелите сърцето на киберпънк-принцеса или съответно на здравеняк с добавени слонски гени.

2045 г.
Реалността се слива с виртуалния свят и вече читателят може да участва в действието.  Четенето губи истинския си смисъл. Информацията се имплантира директно в медиалния кортекс и от там може да пуснете приложението. Изживяванията са истински, защото се телепортирате в други вселени. Оказва се, че всяка книга е описание на съществуваща вселена. Ако четете "50 нюанса сиво" на другата сутрин се събуждате с подпухнал задник и следи от камшик. Ако си пуснете микрочипа с книгите на Пратчет, ще може да се избира дали да сте Ваймс или костенурка с пет слона на гърба си. Четири, де. Аз лично винаги си избирам Ангуа и се опипвам...

2059 г. 
Неизвестен писател и създател на вселени, създава книга-вирус, която експлодира и се получава Нов голям взрив... Историята започва отначало...

Няколко милиарда години по-късно
Пещерен човек започва да дълбае върху кална плоча, създавайки първата книга в света.