2013 - Рекапитулация

Време е за рекапитулация.

Прочетох малко книги, но достатъчно да направя класация ТОП 10. Това, което ми прави впечатление е, че лимитирах научно-популярните книги. Причина за това е доста напрегнатата и стресова обстановка на работното място и крехкия ми мозъчен процесор изпуши и отказваше да възприема каквато и да било информация, състояща се от термини и цифри (понеже бях залят с тях). Все по-рядко се наемам да чета фентъзи книжлета, но любопитството ми към различни страни е все така голямо. Дали имаше книги, които ми промениха мисленето? Определено да, а и пък тази година се насочих към по-социални книги, с антропогенна насоченост.  (по азбучен ред):

"Белият тигър" - Аравинд Адига 
Адига ми показа как се пише малка книга за огромна и древна държава. Покрай историята разкрива всички слаби и положителни страни. Забавна и тъжна. Лека и приятна. Индия е толкова непозната страна, с толкова много познати проблеми.

"Ген" -  Майкъл Крайтън
Крайтън е такъв писател, че винаги може да научиш много от книгите му. Безупречно подготвена информация, майсторски представена като част от роман. А и засяга въпроси, които в близко бъдеще ще стават все по-актуални и все по-странни.
 
"Генезис" - Бърнард Бекет
 Голяма, много голяма малка анти-утопична новела .Накара ме да се замисля за много неща от много гледни точки.

"Жестокото присъствие на времето" - Дженифър Игън 
Великолепен роман, засягащ страхът от стареенето, залезът на младостта, жестокостта на времето, което оставя дълбоки следи, дори върху кожата ни. Кара те да оценяваш всяка загубена секунда.

"Заблуден мацки" - Борис Виан 
Толкова много не съм се смял отдавна. Страхотна ноар-пародия, написана в типичен борис-вианоски стил. Уникален пастиш, който ме накара да искам още от същото.

"Изобретено от войната" - Майкъл Уайт 
Човешката природа е жестока, но тази книга доказва, че точно поради тази причина днес сме на такова технологично ниво. Влиянето на на деструктивните човешки способности върху човешката история е огромно.

"Има ли крокодили в морето" - Фабио Джеда 
Книгата, която разпали най-много емоции и чувства в мен. Надявам се, че ще направи много хора по-толерантни, а повечето ще могат да разберат лудите времена, в които живеем.

 
"Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" - Юнас Юнасон
Истински се забавлявах с тази интелигентно написана книга, която връща лентата назад и ни впуска в историческо приключение, което ни изправя лице в лице с луди величия.
 

"Творците на памет" - Джефри Мур
Тежка тема, представена с пъстри диалози и различни погледи.  Точно такива книги те карат да погледнеш с други очи на много хора.
 
"Те живеят в нощта" - Денис Лихейн  
Страхотен дизайн, и още по-страхотен криминален роман, който прочетох неусетно. Лихейн е истински бард. Едно истинско признание към ноар-филмите, криминалните романи и периода на Сухия режим в САЩ, полят с кубински ром.

 ---

Трябва да отбележа, че статиите, които не бяха ревюта, бяха в пъти по-посещавани от сатиите-ревюта. Ще го имам предвид за следващата година.  Ето част от тях:

Книгите, които биха описали 2013 
Книжни хибриди 
Една сбъркана буква
Как ще изглежда романът "Под игото", ако не беше писан от Иван Вазов? 
Бъдещето на книгата 
Как ще изглеждат западните бестселъри, ако бяха писани в България
Най-лошите селф-хелп книги в Бъгария


Това беше по-интересното от блога за 2013 :) Да ме четете повече следващта година :D

.
.

Умберто Еко - "Връща ли се часовникът назад"

Умберто Еко е една от най-ерудираните личности в литературата и като истински библиофил има огромни познания, особено в областта на историята.
"Връща ли се часовникът назад" е сборник от есета, публикации и статии за различни издания, тематично подредени и издадени като книга. Първата ѝ половина ми бе по-безинтересна, тъй като засяга предимно проблемите на Италия, най-вече свързани с медийния монопол на прословутия премиер-циркаджия Силвио Берлускони, който сполучливо е сравняван от Еко с ексцентричните римски императори Нерон и Калигула. Концентрирах се върху втората половина на книгата, защото в нея се разглеждат вече по-глобално събитията и проблемите в нашия свят, позовавайки се на логиката и чисто научно изследване. Това е основната идея на тази книга - авторът събира накуп уроците, които ни е оставила историята, за да ни покаже, че техниките на управление и манипулация на масите не се различават от тези в миналото. Умберто Еко търси и се опитва да извлече от историята модели и схеми на поведение, социални феномени и търси причините за тях. А те са едни и същи, и циклично се повтарят.

Във втората част основните теми са глобализацията и толерантността - докъде може да се разпростират те, сблъсъкът между различните култури, религии и етноси, медийният популизъм и т.н. Еко не само безпристрастно анализира различните обществени проблеми, наводнили света, а и търси евентуални решения, промяна в начина ни на мислене, поведение и т.н. Все неща, които са втръснали на всички и са се превърнали в досада, но не можем да избягаме от тях. Отбелязал съм няколко цитата, които са повече от показателни:

"Възпитанието на младежите в бъдещото училище не трябва да се основава върху прикриването на различията, а върху педагогически техники, които водят до разбиране у приемане на различията."

"Какво представлява обикновено един терористичен акт? Тъй като терористичната организация следва въстаническа утопия, тя цели преди всичко да попречи да бъде установено между опозицията и управлението съгласие от какъвто и да било тип(...). На второ място, цели да тласне действащото правителство към истерична репресия, възприемана от гражданите като антидемократична, непоносимо диктаторска, и по този начин да се стигне до въставането на предварително съществуващ широк фронт от "пролетарии или отчаяни лумпени", които само чакат последна провокация, за да започнат революционни действия."

"Един призив към нетолерантните фундаменталисти: разберете и приемете нравите и обичаите на страната, която ви е приела. И един призив към домакините: направете така, че вашите нрави и обичаи да не бъдат налагане на вярата ви. "

"Рядко една гражданска война достига генерални размери - обикновено става въпрос за война между банди. Войната на банди също е движение на съпротива , състоящо  се от удари в стил "хапеш и бягаш". Понякога във войната на банди се включват "Господари на войната" с техните частни банди, даже банди без идеология, които се възползват от безредиците".*

*Превод: В.Костова-Върлакова

 Не че съм съгласен с Умберто Еко (още повече с нещо като ревюто му за филма "Страстите Христови" и критиките му към Мел Гибсън), но определено харесвам начина му на мислене. Тази книга я четох от време на време, периодично, което ще рече, че едва ли е за директно четене от кора до кора. Но хора, които се занимават с обществени и социални науки, политологоия, антропология и т.н, определено има какво да научат.

Ю Несбьо - "Пръц-прахът на доктор Проктор"

Като всеки уважаващ себе си норвежец, Ю Несбьо е музикант и вокалист. Само че не на блек-метъл група, както повечето страшни ръмжащи норвежци, а на поп-рок група. Също така е и бивш футболист.  Ритал е във ФК Мьолде, отбор, чийто мениджър в момента е Оле-Гунар Солскяр, бившата златна резерва на Манчестър Юнайтед. Е, норвежците не ги бива по футбол, все имаш чувството, че ритат топката сякаш имат ски на краката си, но поне не наричат тази игра сокър. А и имат странно чувство за хумор.

Ю Несбьо е и писател, предимно на криминални романи.  "Пръц-прахът на доктор Проктор" е детска книга, или поне се предполага, че е такава. Норвежците обаче са по-разкрепостени и не се притесняват да пишат идиотски книги за деца.

Със сигурност детските лица ще грейнат от радост, когато прочетат как смахнат, но симпатичен учен, е изобретил вълшебен прашец, който те кара да пръцнеш толкова мощно, че чак може да полетиш или поне да отпразнуваш националния празник на Норвегия с подобаващи залпове, с които чак в Дания да те чуят. Несбьо обаче не преекспонира тази гръмотевична тема по просташки начин, а просто придава на пръцкането романтични и приказни форми, градейки една поучителна история за деца. Както и за пораснали.

В "Пръц-пахът на доктор Проктор" има много черен хумор, колоритни имена на герои с клета съдба, като тази за монголския воден плъх Атила и за анакондата Ана Конда.  В сърцевината си историята е стандартна. Добри деца, лоши деца. Приятелства и проблеми. Приключения и изпитания. И накрая - справедливост и възмездие за всички. Важното е обаче да привлечеш интереса на детските очи за да предадеш посланието си, а Несбьо с нестандартния си подход определено успява и заслужава похвали за това. 

---

И докато сме още на темата, специално за Коледа, си позволих да направя класация Топ 3 на най-мощните пръцкания в историята:

• III. място

На трето място е Мойсей, чието пръцкане било толкова мощно, че разделило морето и проправило път на мойсеевия народ.

Кадри запечатани в електронния вариант на библията

• II място

 Втори е Икар, синът на Дедал, чиято пръцня го издигнала толкова високо на небето, че слънцето му изгорила крилата, направени от баща му и той се пребил:

 Полетът на Икар, мигове след като пръцнал.

• I място

Безспорен шампион е самият Създател, чиято пръцня била толкова мощна, че създала Вселената. Явлението е известно като Големият взрив или Биг банг.

 

Големият взрив обяснява метановия произход на Вселената

 И така, весела Пръцколеда, задници! :P

Още ревюта:

Ана Хелс

Книгите, които биха описали 2013

 Това е книжен блог, който обаче не остава несъпричастен със значимите световни събития. Ето как измина още една година, а ако трябва да я опишем с книги, то тя би изглеждала така:

• 1. "World Goes Viral, Again"

 

 За поредна година светът се гледаше, протестираше, ужасяваше и забавляваше по виртуалната мрежа, която се превърна в основен източник на културни и не дотам културни феномени. "Какво казва лисицата?" на норвежкия комедиен дует Ylvis се превърна в поредното вайръл видео и е безспорен шампион за 2013. Такива viral феномени станаха още новия клип на корейския рапър PSY - "Gentleman" и "Wrecking Ball" на Майли Сайръс, които започнаха да чупят рекорди, а за наш ужас голяма меме-вълна ни заля с новото тийн леке Джъстин Бийбър.  Daft Punk изкара "Get Lucky", а в началото на годината всички бяха щурнали по Harlem Shake. А у нса ес пояфи яфленеито Спиндермаан.

Социалните мрежи се превърнаха в основно средство за организиране на масови протести, изразяване на недоволство, а в някои страни се сваляха правителства и се променяха обществени мнения. Разбира се, че мрежите са отдавна и средство за разпространяване и на пропаганда, както и на досадни комерсиални банери, реклами, както и на още по-досадни лични снимки с обръснат задник на плажа. А като споменахме политика и протести - свързваме се и със следващата книжка:

• 2. "Оставка, Оставка!"

Книгата за протестите през 2013 би била доста дебеличка, а централно място там биха заели и нашенските протести, които бяха основната обществена тема в нашата малка страна, а и световният видео-бюлетин вероятно с това и ще ни запомни през изминалата година. Колоритни студентски лозунги, театрални шествия, остроумни фотошопирани картинки в социалната мрежа, където протестни Фейсбук страници никнеха като гъби след дъжд. Въпреки това, квинтетът Но!решарски, СерГей Дмитриевич, Ме(с)тан, Боко и Фюрера така и не слязоха от политическата сцена.

Масови протести обаче имаше и в останалия свят. Светът определено протестираше през цялата година:

В Бразилия първоначално хората излязоха да протестират против увеличението на цените в градския транспорт, но след това протестите се разраснаха и се превърнаха в масови демонстрации против корупцията, полицейщината и други социални и плажни проблеми.

В Турция младите хора и студенти масово се вдигнаха първоначално срещу плановете паркът Таксим да бъде превърнат в лъскав мол, а след това и срещу ислямисткото правителство на Ердоган и ориенталските му мустаци, които посегнаха на светските устрои на страната и забрани на младите да се целуват по парковете. 

В Украйна се организираха протести, станали известни като Євромайдан, като голяма част от хората поискаха евроинтеграция и се надигнаха срещу президента Янукович, чието правителство на практика пое руски курс. Светът обаче ще запомни протестите по-скоро с любимата на всички ексхибиционистко-феминистката група ФЕМЕН, които отново си показаха циците. В Русия също имаше протести против Путин, който демократично ги потуши.

Хиляди каталунци в Испания поискаха независимост през септември, организирайки т.нар. Via Catalana. Може пък и да са празнували титлата на ФК Барселона, знае ли човек?

Хърватите пък се вдигнаха да протестират против приемането на кирилицата, наравно с латиницата. Да им имаш проблемите, толкова ли мразят сърбите?

В Индия много жени и феминистки организации излязоха на масови протести против бруталните групови изнасилвания на жени, които зачестиха в страната.

Масови протести против корупцията, полицейщината и правителствата имаше ( а и все още има) и в Румъния, Тайланд, Армения, Италия, Камбоджа, Словения, Азербайджан, Австралия, студентски протести в Чили, Колумбия и къде ли още не. Най-вече в Арабския свят, но там протестите се разраснаха и се превърнаха във въоръжени конфликти. Което го свързваме със следващата книга:

• 3. Arab Spring or Religious Idiocracy?

Още преди 2-3 години, когато стартираха събитията в Арабския свят, хората се питаха на къде ще поеме той - към истинска светска демокрация или към религиозен фашизъм. За съжаление на всички властта в повечето от тях попадна при "брадатите", а не при "нормалните". 

В Египет милиони хора излязоха да протестират срещу средновековното управление на Мюсюлманските братя, а накрая се наложи военните, начело с генерал Ал-Сиси, да осъществят преврат и да изритат от власт президента Морси и неговите олигофрени от  религиозната дружинка.  

В Тунис властта пак попадна в ислямистки брадатковци, а светско настроените млади хора, както и интелигенцията се изправи срещу тях, засега без особен резултат (крайно време е да се разбере, че подобни религиозни елементи се разкарват само с шут през гъза, но нека останем политически коректни).

Положението в Сирия е най-тежко, гражданската война съсипа изцяло инфраструктурата на страната, има над 100 000 жертви до този момент, в единствената светска арабска страна, където много бързо излезе наяве кой всъщност стои зад т.нар. бунтовници. Отново брадати последователи на шериата, които на практика опорочиха идеите на много сирийци за истинска демокрация. 

Двама чеченски братя, ислямисти, извършиха атентат в Бостън, а в Найроби ислямистка групировка отне живота на над 60 души в столичен Мол.

Религиозният кретенизъм завладя и Мали, Ирак (боеве между шиити и сунити), Либия, Кот д'Ивоар, Нигерия, Турция, като масови протести имаше и в Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, но светът си замълча, защото така е изгодно на великите сили. Двойни стандарти и лицемерие. Все още живеем във времена, в които хората реагират като овце и чакат религиозни и политически пастири да им направляват тревата и местата, където да серат. Но докато сме още на религиозна тема, преминаваме и към следващата книга:

• 4. "Папски неволи"

Не знам защо се вдига толкова много шум за старци в бели фусти и смешни шапки, но все пак трябва да отбележим, че се случи нещо историческо - папа Бенедикт XVI се оттегли доброволно от поста си, което се случва за пръв път от 1294 г. Не се знае дали е бил засрамен от фактите, че е участвал в есесовски паради, или от това, че е прикривал папски служители, които харесват момченца, но накрая все пак слезе от католическия трон (притежание на ватиканската банка). 

На негово място бе избран кардинал Хорхе Берголио, на който му бе натирено името  папа Франсис, и така той се превърна в първия йезуитски папа, както и в първия папа от Южното полукълбо (имам предвид географско, а не анатомично). Папа Франсис обаче определено има доста по-либерални възгледи, което дава някакви надежди за напредък в тази организация.

Религиозните среди  обикновено сочат божия гняв за вечните природни стихии, които ни заливат, затова преминаваме на следващата книга за 2013:

• 5. Камъните падат, падат от небето!

За съжаление природните стихии винаги напомнят за себе си всяка година. Като най-паметен в интернет пространството бе падането на метеорит в Челябинска област, Русия, защото бе най-мощният метеорит падал на Земята от повече от век, а и някак напомняше на филма Армагедон в малки мащаби. Брус Уилис не се зае да ни спасява, но пък бе истинско зрелище.

В Близкия изток се забеляза необикновено захладяване и снежни валежи. В Кайро заваля сняг за първи път от 112 г. , а в Сирия, Йордания, Израел и Ливан хората можеха да си построят снежни човеци и да се замерят със снежни топки, стига да не бяха твърде заети с това да се пуцат взаимно с истински патрони.

Наводненията бяха най-голямата напаст - сред най-пострадалите бяха много европейски страни (най-вече Германия и Австрия), Китай, Аржентина, Австралия, Индонезия. В Утаркханд, Индия загинаха над 5700.

Най-смъртоносен се оказа тайфунът Йоланда, който буйстваше на Филипините и чиято скорост от близо 300 км/ч (най-силният записан някога) отне живота на над 6000 души. 

Време е да погледнем нещо по-позитивно, а именно:

• 6. Технически прогрес, 2013

Ето, че хората  не само стачкуват, стрелят и псуват по мрежите. Има все пак нещо, с което да се гордеем, че сме част от него - научния прогрес.

През 2013 китайците изпратиха совалка до Луната, която е първа такава от 1976 насам. Тъкмо когато лунните хора вече се надяваха да не бъдат повече притеснявани от Земляните, китайската машинария Чанг'е 3 кацна и пусна роботизирания роувър Юту да съсипва насажденията от лунни моркови на местните. Като заговорихме за космос, 15 астронавта бяха пратени в орбита, всичките в мисии на руския Союз или на китайския Шенжоу.  Най-много мисии изстреляха руснаците -32, следвани от американците - 19.

Американски учени пък създадоха 3D принтер, който може да създаде лабораторно живо ухо от колаген и животински клетки. За в бъдеще се  надяват да бъдат създавани органи, пригодни за трансплантация. В статия на Орегонския медицински университет пък бе описан за пръв път процес за създаване на ембрионални стволови човешки клетки чрез клониране.

Франсоа Енлер и Питър Хигс заслужено спечелиха Нобеловата награда за физика, заради ключовото им участие в проекта с големия адронен ускорител на частици.

• Книгите през 2013

И понеже това все пак е сериозен (добре де, не чак пък толкова сериозен) блог за книги, ето кои книжки бяха наградени през 2013г., и за които българските издателства ще започнат ударите под кръста, за да ни ги шитнат през новата 2014г. :

*Нобелова награда за литература: Алис Мънро, избрана като "майстор на съвременния къс разказ"
*Наградата на Франц Кафка пък получи: Амос Оз
*Медал "Карнеги" за детска литература : Сали Гарднър за "Maggot Moon"
*Награда "Брам Стокър" за ужаси: Кейтлин Киърнън за "The Drowning Girl"
*Награда "Агата" за криминален роман: Луиз Пени за "The Beautiful Mystery"
*Награда "Хюго" за фантастика и фентъзи: Джон Скалзи за "Redshirt"
* Награда "Небюла" за фантастика и фентъзи: Ким Стенли Робинсън за "2312"
* Награда "BSFA": Адам Робъртс за "Джак Глас"
*Награда на Ян Михалски: Махмуд Доулатабади за "The Colonel"
*Награда "Локус" за фантастичен роман: Джон Скалзи за "Redshirt"
*Награда "Локус" за фентъзи: Чарлз Строс за "The Apocalypse Codex"
*Награда "Локус" за детска литература: Чайна Миевил за "Морелси"
*Светивна награда за фентъзи: Дж. Уилоу Уилсън за "Alif the Unseen"
*Награда "Прометей" за литература: Кори Доктороу за " Pirate Cinema"
*Наградата на сър Артър Кларк: Крис Бекет за "Dark Eden"
*Наградата IMPAC: Кевин Бари за "City of Bohane"

-----------


Е, такава беше 2013 година.

"Те живеят в нощта" на Денис Лихейн

Когато видях романът "Те живеят в нощта" на книжния панаир в НДК, си казах, че го ще взема само заради това как изглежда. Ноар-дизайнът на книгата определено има голям принос в това да се потопиш в атмосферата на 20-те и 30-те години на миналия век -  в една гангстерска ера, породена от Сухия режим и Голямата депресия в Щатите. 

Лихейн е написал един роман-признание, истински tribute към криминалния "hard-boil" жанр. Събрал е всички крими-клишета и елегантно ги е подредил в епична история за Джо Кофлин, бостънско хлапе, което ще завладее Флорида . През цялото време, през което четях, имах усещането, че гледам някоя от ноар-класиките с Хъмфри Богарт и Гари Грант, съчетани с "Кръстникът" и "Имало едно време в Америка. Лихейн e взел по нещичко от Дашиъл Хамет, Марио Пузо и Реймънд Чандлър, от джаз-стила на Скот Фитцджералд, а перото му е достатъчно добро за да ти качи адреналина, както го прави култовата игра "Mafia". 

Съвсем небрежно, докато текат централните събития, на заден фон ни е разкрита съвсем пълнокръвно една интересна и груба епоха, в която САЩ търси своята идентичност. Това е ценното в тази книга - много леко и лесно се чете, но въпреки това има огромна тежест. Въпреки всички клишета, от които е сглобен романът, ще видим как авторът много ясно  и интелигентно възстановява една историческа картина - със съвременен и вече трезвен поглед. Ще видим как се надига зората на киното и си проправя постепенно път, ще ни се разкрие истинската природа на крайнодясната протестантска организация Ку-Клукс-Клан, чийто ръководители просто използват омразата за да въртят бизнес чрез рекет,   ще видим сегрегацията на обществото - расизъм, липсата на толерантност, делене и групиране на етнически групи и етноси: латиноси, италианци, ирландци, евреи... Не са пропуснати и лицемерието на губернатори и съдии, корупцията във властта, експлоатация на етноси от страни като Куба, както и опитите да се дирижират такива държавици. Ще видим и пагубното влияние на радикалните форми на религията, на наркотиците, алкохола, и най-вече - това е едно изследване на най-големия човешки порок - алчността, която всъщност движи този свят. Поради тази причина и Рузвелт отменя и сухия режим.

Джо Кофлин израства в сравнително заможно работническо семейство с ирландски корени, но отчуждението и проблемите между родителите му се отразяват, а финансовата криза и мечтата за бързи пари, хубави жени и коли го вкарва в тъмната страна на деня, в нощта - там, където живеят лошите момчета. Вкаран е и образът на фаталната жена, така характерния за ноар филмите образ. Джо се влюбва в момичето на местния гангстер и негов шеф, след което попада в затвора, едва оцелява, но благодарение на съобразителността и интелекта си успява да се издигне до квартален бос, и да върти бизнес с ром. 

Разбира се, когато живееш в нощта, не може да не очакваш удари под кръста, разчиствания на сметки, поява на нови и нови фигури, които искат мястото ти под слънцето. Както ще дойде времето за разплата или елиминация. Защото този свят е брутален и безскрупулен - клише, но все пак то все още е актуално.  

Повечето книги на Лихейн се появяват на голям екран, което вероятно е причина историята в книгата да препуска като в бесен екшън, който не ти оставя дъх - нещо, което е като меч с две остриета - или ще спечели много фенове, или ще загуби още толкова. Освен автор на вече филмираните "Реката на тайните" и "Baby Gone Baby", Денис Лихейн е и сценарист на популярни сериали като The Wire (Наркомрежа) и Boardwalk Empire (Престъпна империя). Което обяснява защо Бен Афлек е закупил правата върху "Те живеят в нощта", а филмът е планиран за 2015г. 

"Те живеят в нощта" определено е една от книгите на 2013г., не толкова заради съдържанието, а заради стила, авторски и дизайнерски. А сега нека се лее ром и суинг:

"Завоевателят" - Федерико Андахази

Представете си, че индианците откриват Европа преди европейците да открият Америка.

Харесвам книги, в които се заиграват с историята и ни я представят по различен начин. Федерико Андахази разменя ролите в сценария на историята и едно осиновено момче, Кетца, което служи на племената на мехиките, се превръща в откривател на Европа и земите отвъд Америка.

Книгата се състои от три части, като може да послушате моя съвет и съвсем спокойно да пропуснете първите две. В първата се разказва за детството на Кетца, за кръвожадните индиански богове, жреци и за дивия индиански живот в красиви градове с огромни храмове. Кетца едва се спасява от това да не бъде принесен в жертва на поредния свиреп бог, след което бива изпратен на мисия по море, заедно със затворници и пленници. Втората част проследява самото пътуване, изпълнено с препятствия, премеждия и лишения. 

Интересните моменти и същността на книгата започват в третата част, когато вече капитан Кетца акостира в малкото пристанище Уелва в Испания, и се сблъсква с една съвсем чужда култура, обитавана от диваци, със силна пристрастеност към златото и виното. Индианецът със своята свита всъщност попадат в една много интересна епоха - тази на светата Инквизиция, която също като при мехиките изисква жертви и се горят хора в името на главния бог Исус Христос. Кетца започва да крои завоевателни планове и да разучава слабостите на местните, но много скоро осъзнава, че тези алчни туземци имат могъщи оръжия, а ненаситността им може да ги изведе до неговата родина, където лесно могат да разграбят и опустошат разпокъсаните от вечни разпри и войни местни племена.

Кетца вижда много сходства между религиите и основните водачи - Мойсей, Исус, Мохамед и Теноч, или както той ги нарича - Повелители на войната.

Но най-много изненада Кетца фактът, че всички виждаха - Аллах, Бог Баща и Йехова бяха всъщност едно и също божество. Освен това мюсюлманите приемаха Исус Христос за пророк, а Аврам (великият прародител на древния народ на Израел, откъдето произлизаше Исус Христос) - за свой прародител. Всъщност храмът в Мека, люлката на мохамеданството, е бил съграден от Аврам. В такъв случай, питаше се Кетца, каква в крайна сметка беше причината за тази безспирна война. Може би, казваше си младият мъж, имената на боговете бяха претекст, за да си оспорват територии, богатства и власт.*

Кетца достига до Апенинския полуостров и става свидетелна един от най-важните моменти в историята на съвременното общество - Ренесанса:

Ако съществуването ни беше един кратък миг, изпълнен с копнежи, миг между две вечности, в които нямаше нищо, абсолютно нищо: едната, преди да се родим, а другата, след като умрем, то тогава имаше изобилие от причини да празнуваме живота и да поддържаме огъня жив. Това беше Ренесанса: противопоставяне на нищото и страстно отдаване на живота, независимо колко кратък е той.*

 Превод: Ана Лулчева

Или както отбелязва индианецът, някои живееха и умираха за да служат на боговете, а други живееха, за да могат боговете да им служат.
 
Кетца решава да следва легендите и да се срещне с праотците на народа си, затова поема към Ацтлан, което се оказва Китай. Доказателство за това е календарът на мехиките - пет йероглифа от мехикския календар съвпадаха с тези от Йи календара: змията, кучето, маймуната, тигърът (ягуарът) и заекът присъстваха и в двата календара, разположени по един и същи начин.

В това приключение Кетца тръгва за да открие нови територии и владения, а открива любовта, жестокостта и красотата на човешката природа. Общо взето оригинална концепция, интересни идеи, но сякаш доста сухо представени от Андахар. Ако тръгнете да я четете, може да си спестите времето с първите две глави и да почнете от третата, пак ще уловите основната нишка и няма да изпуснете нищо.

 .

Динау Менгесту - "Прекрасните творения небесни"

 "Прекрасните творения небесни
през кръгъл проход зърнахме, отдето
излязохме: и пак звездите блеснаха"

Пасаж от "Ад" на Данте

В творбата на Данте, героите се измъкват от Ада и виждат прекрасните творения небесни, а както отбелязва и главният герой на Динау - Стефанос, никой не може да разбере този пасаж по-добре от африканец, защото това е техния живот. Всекидневен ад и само понякога поглед към небето.

Напоследък темата за бежанци и хора, бягащи от конфликтни зони, е много актуална.Такъв е и Стефанос, етиопец, избягал от разпокъсаната му от кървави революции родина. Революционерите пребиват и извеждат баща му, който е адвокат, и малкият етиопец никога не го вижда повече, а с последните спестявания майка му го изпраща извън Етиопия, за да спаси неговото бъдеще. Прощалният поглед на неговия баща преследва Стафанос дълги години, но това не е книга, в която разказвачът разказва тъжни истории или реди оплаквания и укори.

Напротив, това е съвсем различен роман. Стефанос заминава за Америка, страната на неограничените възможности, където обаче постепенно мечтите му започват да помръкват. И ако очаквате обвинения към света, Америка и приказки за несправедливостта, няма да ги получите. Етиопецът съвсем честно признава слабостите си, грешките си, липсата на амбиции и образование, както и неумението да се впише в американската сложна система. Дошъл от друг свят Стефанос се сблъсква със самотата, сивото ежедневие, живее в негърски пропадащ и постепенно опустяващ квартал, държейки скромна бакалия.

Романът съдържа цяла палитра от емоции - едновременно е и забавен, и тъжен, и меланхоличен. Забавно и тъжно е когато слушаш Стефанос и двамата му приятелите как се забавляват с игра - един от тях казва името на един диктатор, а останалите трябва да познаят през кой период и в коя страна е управлявал, и колко души е избил. Тъжно и меланхолично е когато слушаш Стефанос как разказва за майка си и брат си в Етиопия и за мечтите, които е имал като млад. 

Разказът на героят в книгата на Динау е съвсем безпристрастен, и като такъв показва големите недостатъци и предимства на американското общество - общество от консуматори, все още раздирано от предразсъдъци и големи социални пропасти, които самите чернокожи ги създават с начина си на живот и поведение. Отново се усеща честността и прямотата на разказвача. Едновременно неговата признателност и реална представа за това какви са проблемите, които създават тези пропасти.

"Прекрасните творения небесни" е и роман за самотата, за нещастието да няма на кого да подариш подаръците за Коледа, да споделиш празничното настроение и малките радостни мигове . Неумението да се впишеш в обществото. В крайна сметка героят на Динау се запитва дали трябва да се радва на спокойния, макар и съвсем невзрачен и сив живот тук в Америка, да извлече максимума от него, след като алтернативата е да живее в конфликтна Африка, където деца с разхождат с оръжия? Романът на Динау Менгесту е роман за хора, които искат с честен труд да намерят мястото си, след като вече са загубили своето в своята родина, но осъзнават, че никой не е длъжен да им го осигури. А те трябва да си го спечелят.

--

Мо Йен - "Промяната"

Малка история на малък човек, живял в  малко село в провинцията, но станал голям писател в голям Китай и получил голяма награда.

Mного хора се питат защо тези капризни и изтънчени любители на тухли със сложен философски състав, или т.нар. академици и критици, са дали Нобеловата награда за литература 2012 на китайски писател, написал една обикновена, малка автобиография, която няма и 120 страници.

"Промяната" обаче е добре замаскирана (не)обикновена автобиография, която ни разказва за промяната на Китай в рамките на няколко десетилетия. Да, Мо Йен разказва за детството си и за това как е станал известен писател. Но добрият читател е като археолог - от малките следи може да различи големите артефакти.

Дори детските мечти на Мо Йен показва в какви времена са живеели китайците през епохата на Мао - времена на глад и мизерия. Всичко, за което си е мечтал малкият Мо, е бил да стане шофьор на мощния ( и по-стар от самия него) съветски камион "Газ" 51. Смазващата социална среда го е накарала да се бори да стане личност, за да може бедните му родители да не се срамуват от него. В тази негова автобиография съвсем бегло, сякаш на шега, Мо разкрива наличието на бюрокрация, шуробаджанащина, корупция, която е характерна за подобни системи.

 Стар и нащърбен Газ 51 гледа тъжно с двете си очета отпред, а ръждата му разказва много истории :)

В книгата авторът споменава и за срещата с най-известния китайски режисьор - Джан Имоу, под чиято режисура излиза  "Червено сорго" - един от най-известните романи на Мо. Постепенно се усеща и промяната - техническа, културна, прогресът е явен, но чисто човешките недостатъци, създадени от социалната структура, сякаш остават...

Добра книга, но честно казано съм чел далеч по-интригуващи романи, които нямат нобелови награди.

Други ревюта:
Книголандия
Библиотеката
Смайлинг

.