четвъртък, 13 февруари 2014 г.

"Делян Пеевски - официална автобиография" (откъси)


 Представям ви откъси от сърцераздирателната автобиография на Делян Пеевски:



....
Ох, днес имах много тежъг парламинтарен работен ден, какви ли не жертви давам в името на Балгария! Изядох 16 кюфтита с руска салата в парламинтарната лафка и получих запик. И докато изживяфах духовен катардзис и се мъчех в туалетната, постояно се чуваше тропане на вратата, което ми стресираши стомаха и фследствие задръстих туалетната.  Като излязох видях цяла редица от измъчени лица на политици, начело с Станишката, който се беше насрал, имал раструйство. Казах си, днешнити политици са много разглезини и всички все се насират, никва воля  немат.
...
Днес мама ми подари още два пичатни весника и 3 интернет медии за рожденият ден! Много убичам мама! Направи ми и цяла тава баница и аз я изядох наведнъж. Пак получих запик и задръстих канализацията на квартала. Общината дойде и се наложи да смини целия канал. Отново се проявих като отговорин политик и допринесох за подобряванито на ифнрастроктурата на страната!
...
14 февроари. За денят на флюбенити реших да взема Цветелинчито на театър, стига сме ходили на тия фолк-партита на Милко Калайджиев и Галена, а и Цветелинчито като пее, все получавам запик. Требва да дадем рамо и на балгарската калтура, да дадем пример на обществуто.  Та отидохми на театър Иван Вазув и аз нали, след тежкия работен паралминтарен ден (а и пък бяха заредили лафката там), се унесох и заспах. Цветелинчето ме прасна, патката, точно по стомахчето, а знае че там съм много чуфствителен. Човещинка е, изпуснах се, а аз съм мъжко момче, не се лигавя. От вълната отнесох завесите на сцената, отвях и декорите, бях на първи ред за нещастие. Казах си, тия чалгарки съвсем съсипаха калтурата в Балгария.
...
Днес Шефа ми са обади и ми прекъсна обяда, а стомахчето ми каркореше. Лютфито ми вика да отида да вразумя некакъв тютунджия, който не искал да работи с наште фирми. Оставих черпака и се заех. Чувечето беше вързано, махнах парцала от устата му и му казах, че ако не садейства ще му седна на лицето. Всички се страхуват като го кажа, виждали са как троша орехи с заднити челюсти и как съм правил тикви на кайма със сексапилнуто ми дупи. Човечеца пребледня и се сагласи да работи на ниски цени. Така е, с твърда рака се управлява, истински лидер сам малко аз!
...
Днес изядох само 8 татарски кюфтета с балканска лутеница и 6 омлета с майонеза. На диета сам все пак.  Пуснах си телевизора и гледам пак протести. Хората са наизлязли и размахфат лозонги "Кой е Делян Пеевски". Хората ме убичат. Не ме искат на малка длъжност като шеф на ДАНС. Осещат путинциала ми. Искат ме за президент!

.

сряда, 12 февруари 2014 г.

Нинко Кирилов - "Двойници и животни"

Попадам на книга, дебют на млад български автор. "Двойници и животни". Отнасям се скептично, както към всичко българско. Престрашавам се и отварям книгата вечер у нас, в леглото. Книгата ми засмуква единия ръкав на пижамата,  опитвам се да си го изтегля обратно, но вместо това попадам в друг ръкав на реалността. В реалността на нереалното.



На входа на този друг портал ме посреща Джереми Айрънс. Усмихва се и ми намигва. Праща ми въздушна целувка. Повдигам вежди и се опитвам да мисля за Джулиън Мур. Нея поне я харесвам. Поглеждам към небето, то е с кехлибарен цвят. Усещам, че някой ме чеше по главата. Осъзнавам, че съм котка, а някаква жена ме гали по козината. Изведнъж ръцете й кървят. Това е щото съм се превърнал в кактус. Кръвта ѝ се стича по почвата под мен и аз усещам топлината ѝ.

"Копеле!?",  прекъсна ме Ки, който заговори с вътрешния ми глас, "нали това трябваше да е ревю на сборник от разкази, какво ще разберат хората от сюреалистичните горни абзаци?"
"Аз не пиша ревю", отвръщам, "просто преживявам сивото ежедневие на обикновен гражданин, с обикновени проблеми, но по необикновен начин."

Гмуркам се пак в книгата. Има огледало. Решавам да погледна да видя дали съм още животно. Виждам образ на кон до мен в огледалото. Ръката ми преминава през самото огледало и разрошвам гривата на коня. Яхвам го и препускам отново през страниците. Осъзнавам, че съм самият кон. Отнякъде прозвучава музиката на Брамс. Музиката ми тече по вените, а аз съм осъществил още една кафкова метаморфоза и съм се превърнал в птица. Скоростта от препускането е толкова висока, че осъществявам темпорален скок и се озовавам в София през 2051г. Същата сивота, различни трамваи.

Едва в ранното утро успявам да се измъкна от другия край на корицата. Изпотен, но възхитен. Наистина браво.

вторник, 11 февруари 2014 г.

Алберто Анджела и "IMPERIUM - пътешествието на една монета из Римската империя"

Циркус максимус. Арена, побираща 150 000 души се къса по шевовете. Приглушаващият тътен,  идващ от огромната тълпа, отеква на десетки километри, а напрежението и ентусиазмът вибрират във въздуха. Целият Рим е говорил за предстоящото надбягване с коне седмици наред. Коментари, залагания, слухове и новини заливат града.
Досущ като във Формула 1 е имало и отбори, със съответния антураж - техници, коняри, момчета, които с кофи с вода охлаждат нагорещените колела на т.нар. квадриги (колесници с 4 коня) и т.н.

Вместо Ферари, Макларън и Лотус, имало е 4 отбора, наречени factiones, които се различавали по краските, а оттам идват и имената - зелен отбор (prasina), червен (russata), син (veneta) и бял (albata). Всеки отбор участвал с по три квадриги. Всеки кон е бил селектиран от специалисти, които напомнят футболните скаути - те оглеждат коне от Иберия, Египет, Сирия и други места. Отборите имали богати и известни собственици-покровители.

Надбягването започва, като всяка квадрига до първия завой трябва да следва начертаните "пътеки" задължително, след което започва същинското състезание. Нямало е колела с шипове както във филма "Бен Хур", но кочияшите имали право да удрят с камшик конете на съперника (обикновено се целели в очите на горките коне, имало е повече от 14 мехлема за очни рани по онова време). Битката на арената е свирепа, една от квадригите задира,  кочияшът губи равновесие, изхвръква и се озовава на земята, където бива прегазен жестоко от останалите зад него квадриги, под одобрителния рев на възбудената публика...
----



Преразказвам малка част от книгата на Алберто Анджела, който проследява интересната въображаема история на една сестерция в Римската империя, по времето на император Траян. Преминавайки от ръка на ръка, сестерцията се впуска в истинско приключение, което я завежда на различни места, като почнем от Рим, преминем през Лондиниум (Лондон) и Лутеция Паризиорум (Париж), които били малки селища с дървени сглобяеми къщурки (като направени в ИКЕА), и стигнем до Месопотамия, та чак до Индия.

Научаваме как римляните са строели пътищата - изкопавали са ровове, поставяли са един слой едри скали, след което слой по-дребни речни камъни,  а после чакъли и глина, след което слагали "паветата" (техника, запазила се донякъде и до днес). Много римски пътища са оцелели и се ползват и до днес.
Алберто ни разказва и как се е правело виното в Трир, каква е била стратегията на центурионите и римските легиони в битките, как постепенно жената се е еманципирала в Милано, как са плавали по море римляните и т.н.

Едно трябва да се признае - Алберто Анджела е действително невероятен популяризатор и умее да представя иначе суха информация по вълнуващ и интригуващ начин. "IMPERIUM - пътешествието на една монета из Римската империя" е пример за това как трябва да се пишат исторически книги и определено ми допадна много.





петък, 7 февруари 2014 г.

Свят на смъртта I, II и III - Хари Харисън

Оригиналната трилогията на Хари Харисън се оказа не само много приятна приключенска поредица в космоса, но и истинска епопея на рационалното мислене,  осмиващо суеверното начало и неговото тесногръдие.



Свят на смъртта I

Джейсън динАлт е авантюрист, който мами с хитрост и умения казината из вселената. Един ден получава необичайна поръчка, която го довежда на Пиръс - изключително опасна планета, чиято сурова среда е накарала еволюцията да създаде смъртоносни за човека отровни растения и чудовищни животни.  Като споменах еволюция, първата част на "Свят на смъртта" прекрасно илюстрира идеите на автора - да пресъздаде силата и законите на природата, кактo и нейното развитие в различна среда. Хората заселели тази планета се борят за живота си в много тежки условия, а естественият подбор и борбата за оцеляване са ги направил мощни, мускулести, невероятно бързи и ловки бойци. Джейсън динАлт спечелва огромна сума, с която пирейци купуват оръжия и се опитват да оцелеят на тази планета. Но на планетата живеят и други хора, които без оръжия и сила са успели да се интегрират в този свят и заживяват в хармония с природата. Започва война...
Това е другата страна на романа. Елементарният милитаризъм, безсмислените убийства, когато хората могат да разрешават проблемите с главите си, а не с първобитни методи:

Това са духовете на всички онези негодници, които са дрънкали оръжие и са възхвалявали благородната война. Те дори разпознават и неизменния лозунг: „Ние сме на страната на светлината, а врагът е създание на мрака.“ И, по дяволите, няма значение, че и противниковата страна твърди същото. Ти продължаваш да си служиш със същите онези думи, с които са се убивали хора още в зората на човешкото съществуване.
 Свят на смъртта II

Най-добрата част от поредицата. В нея Харисън изправя рационално мислещия Джейсън динАлт  срещу религиозния и суеверен Мика Самон, като и двамата попадат на една планета с изостанало в развитието си племенно общество. Тази част е далеч по-забавна, с много леки хумористични нотки, в която Харисън осмива и показва целия "блясък" на суеверната глупост и религиозно лицемерие. Неумението на Мика да се впише в това различно общество само подчертава безсмислието и безполезността на философски и религиозни приказки за морал и етичност.
Втората книга от поредицата освен страхотно сървайвъл приключение е и истинска ода, истинска възхвала за превъзходството на науката и логическото мислене, които процъфтяват в лицето на "изобретателя" Джейсън, попаднал на планета, където все още хората вярват в магии, докато другите ги дирижират с научните постижения. И в която трябва да оцелее, отново използвайки интелекта си. Долните цитати сами говорят за себе си:
  "Истинският закон за гравитацията е формулата F = (gM1.M2)/D^2 и тя служи да се изчисли гравитационната сила между две тела, където и да се намират те. Това е начинът да се изразяват фундаментални и неизменяеми принципи, които важат при всякакви обстоятелства. Ако ще има истински закони на етиката, те трябва да притежават същата универсалност. Да могат да се прилагат и на Касилия, и на Пиръс, и на всяка друга планета, във всяко съществуващо общество. Онова, което тъй високопарно зовете — с главни букви и екот на фанфари — Закони на Етиката, не са никакви закони, а просто племенни порядки, аборигенски наблюдения, стъкмени от неколцина пастири в пустинята, колкото да въведат ред в къщата или палатката си. Тези правила не могат да имат универсално приложение, дори ти го разбираш. Помисли си за различните планети, на които си бил, и за всички чудати и прекрасни начини, чрез които хората осъществяват своето общуване. Би ли могъл да си представиш десет правила на поведението, които да са в сила за всички тези общества? Невъзможна задача. Но се обзалагам, че си имаш десет правила, на които искаш аз да се подчинявам."
 ..........
"— Той е великолепен! — отвърна Мика с блеснали очи. — Във всеки ред се чувства Красотата и човек се натъква на Истини, забравени в суетнята на съвременния живот. При него се постига примирението между Мистичното и Конкретното, доказва се, че двете са взаимно свързани. Чрез символи той обяснява всичко по пътя на чистата логика.
— Той съвършено нищо не доказва — натъртено произнесе Джейсън. — Само изобретява игри на думи. Взема една дума, прикача й абстрактна и нереална стойност, след което се залавя да доказва тази стойност, отнасяйки я към други думи със същия фалшив произход. Неговите факти не са факти, а безсмислени звуци. Това е ключовият пункт, по който моята и твоята вселена се различават. Ти живееш в свят от кухи, лишени от значение факти, които не съществуват реално. Моят свят съдържа факти, които могат да бъдат претегляни, проверявани, свързвани по логически път с други факти. Моите факти са непоклатими и неоспорими. Те съществуват."

Свят на смъртта III

Третата част я прочетох малко по-мудно, вероятно защото се наситих от приключенията на Джейсън динАлт, а и Хари Харисън като че се е изчерпал с предните две книги.
"Свят на смъртта III" е кръстоска между I и II, действието се развива на планетата Фесилити, където напреднала технически армия на пирийците ще се сблъска срещу безмилостни диваци. Свирепият воин Тремукин напомня лекo на хунския вожд Атила. Тук се появява и вярата на Харисън, че цивилизованият живот е много по-привлекателен и много по-устойчив от варварския. Затова Джейсън насочва Тремукин да завладее уседналите градове, да усети вкусът на цивилизацията и в крайна сметка да бъде асимилиран и победен от нея. Не със сила, а с предимствата, които предоставя тя.

------------

С тази трилогия (казвам трилогия, защото останалите части, въпреки присъствието на името на автора, не са писани от него), Хари Харисън определено се превръща в един от любимите ми фантасти. И като се има предвид, че книгите излизат през 60-те години (първата през 1960 г.) - това само показва, колко напредничаво мислене е имал.


вторник, 4 февруари 2014 г.

Книгопол

Направих си "Кногопол" :)
Идеята и правилата са като в оригиналната игра "Monopoly", само вместо улици и квартали има автори и библиотеки, например Библиотека "Класика", която включва авторите Кафка, Достоевски и Оруел. Вместо затвор има книжна борса, защото там се губят пари и време за лутане из щандовете. Вместо летища и гари има книжарници, блогове и goodreads, който може също да си купите. Вместо паркинг има "Четене в парка". Къщичките и хотелите са заменени от издателства и печатници (4 издателства = 1 печатница).
Пак има пари, но са с лика на писатели :)


Остава да разпечата и да си намеря зарчета и ентусиасти за игра :))
.