петък, 28 март 2014 г.

Леонардо Падура - "Човекът, който обичаше кучета"

Леонардо Падура е намерил чудесен начин да опише историята на една злокачествена идеология, чиито метастази са се разнесли из целия свят, разрушавайки самите тъкани на мечтите, на бъдещето и на свободната воля на милиони хора. Разказал ни е историята на трима души, чиято любов към кучетата ги обединява, показвайки остатъка от първородната им доброта, съсипана постепенно от радиоактивните облаци на една тоталитарна машина за контрол.

Историите на Лев Троцки, неговия убиец Рамон Меркадер и един обикновен човечец, кубинец на име Иван Матурел, показват разрушаването на личността в три различни измерения. 

Лев Троцки - Историята на Троцки показва бруталността и подмолния начин по който е действал съветския вожд Сталин и неговите послушници. Подценяван от всички, с много манипулации и подли машинации, Сталин се добира до властта, въпреки предупрежденията на Ленин. Но каква ирония само! Лев Давидович, човекът, създал Червената армия и ръководил Червената революция, един от основоположниците на марксистката теория, се превръща в жертва на същата тази идеология. Троцки осъзнава, че като част от апарата на властта, мачкала своите съперници, той също е допринесъл за убиването на демокрацията, за която по-късно, в опозиция, сам е пледирал. 
Налага му се да играе една велзевулска партия шах на смъртта, в която няма право на ходове, и в която Сталин жестоко елиминира пешка по пешка, фигура по фигура, неговите роднини и последователи, докато той инкогнито бяга в Турция, Норвегия, Франция, Мексико и т.н. 
Сталин е развил този тоталитарен репресивен апарат до съвършенство и успявал да създава измислени врагове, да сее страх, а след това умело е управлявал страха на хората. Такъв враг на народа е бил и Троцки, а по-късно диктаторът хитро се е възползвал от надигането на фашизма, за да се възползва от него и да укрепи собствената си власт, чрез "оправдано" насилие.
Йосиф Висарионович е елиминирал всеки негов политически противник по подъл и безскрупулен начин. Организирал убийството на "любимеца на народа" и негов приближен Сергей Киров, като обвинява за това "троцкистите" Каменев и Зиновиев. Генерал Хенрих Ягóда изпълнявал мокрите поръчки на Сталин, само за да бъде по-късно обвинен в убийството на големия руски писател Максим Горки, в т.нар. "Голяма чистка", в която били осъдени още Бухарин, Християн Раковски и Алексей Риков.
Очевидно е, че такава система може да роди една прогнила социална стълбица, където ум, почтеност и знания отстъпват пред нагаждачеството, шуробаджанащина и лесния достъп до власт и пари. 
Троцки в Мексико среща и прелестната Фрида Кало, с която започва кратък романс (както и със сестра ѝ Кристина),  чийто добродушен наивизъм кара Лев Давидович да си зададе въпроса защо ли му трябва цялата тази истерия по власт и измислени идеологии, и заслужавало ли си е  да даде всички тези жерти, заради което е загубил и семейство, и обич?

Рамон Меркадер - Историята на родения в Барселона Рамон, човекът убил с пикел Троцки, показва на какво е способна демоничната пропагандна машина и как тя превръща един човек в поръчков убиец и чудовище. Рамон е било затворено момче, което обичало да си играе с кучета, уви, под зловредното влияние на неговата алкохолизирана майка Каридад, чиято комплексирана глава била пропита от сталинистките идеи, Рамон поема по един опасен, и очевидно пагубен път. 
Всъщност историята на Меркадер е възможност за писателя да разкаже за крайно интересните и трагични събития, които се случват в Испания по време на гражданската война. По това време иберийската страна е била истински политически мишмаш, в който републиканци, социалисти, анархисти, националисти, метежници и какви ли не, се биели за надмощие.  В този мишмаш Сталин е виждал възможност политически да влезе в сърцето на Европа и започнал да финансира комунистите. Пращал е агенти като Наум Исаакович Ейтингон, представен в книгата като агент Котов, който почва да обучава Меркадер. Младият испанец навлиза в жесток свят, в който губи собствената си самоличност и приема образа на професионален шпионин и убиец. Представена ни е и среща с великия Джордж Оруел, който по това време е в Испания и се бие за ПОУМ, социал-демократическа троицистка организация, виждайки опасността от надигането на фашизма и сталинизма.
Насажданата омраза в Рамон го превръща в жертва, която години след това осъзнава, че е била просто една нищожна пионка, манипулирана от двуличници и страхливци. Затова решава да разкаже историята си на обикновен човечец като Иван Матурел, виждайки наближаващия му край. 

Иван Матурел - Историята на Иван ни показва още една жертва на утопичната идеология - тази на обикновения човек, чиято примка на тоталитаризма е задушавала през целия му кратък и сив живот. Иван е бил талантлив писател, но явно роден в неправилното време и на неправилното място. Заради по-свободолюбивите му писания бива наказан и натирен  в дълбоката провинция. На всичкото отгоре брат му е гей. Започва да пише във ветеринарно издание и да помага във ветеринарна болница, а така се запознава и с бъдещата си скромна и приветлива съпруга Ана, по-точно чрез нейното куче. Живеят в пълна беднотия, но са щастливи заедно. Докато Ана не започва да развива авитаминозен полиневрит, причинен от немотията и кризата в страната.
Гласът на Иван Матурел е гласът на милионите хора от неговото поколение, които преживяха всичко, което им бе натрапено, изстрадаха на гърба безплатния труд, който хвърлиха, животът им премина вярвайки в измислени и наивни лозунги и обещания.
Иван се оставя свободно да се лашка на вълните на скептицизма и на тъгата, дори и след промените, защото светът така и не се превърща в по-добро място - все войни, фундаментализми, празни идеологии.  



От ляво надясно, горедн ред: 1)Мексиканската художничка Фрида Кало, а до нея е Лев Троцки; 2) Популярен колаж, на който Троцки шляпа непослушнички; 3)Йосиф Сталин с писателя Максим Горки, за който се говори, че е бил отровен именно от хора на Сталин, за да бъдат обвинени и преследвани опозицията и сталинските противници 
От ляво на дясно среден ред: 1) Наум Ейтнгон - менторът на Рамон Меркадер; 2) Каридад, комунистически деец и майка на Рамон Меркадер; 3) Самият Рамон Меркадер; 4) Джордж Оруел - още един човек, обичащ кучета. 
От ляво на дясно, долен ред: 1)Християн Раковски, върл троцкист, първи министър председател на Украйна, съден заедно с Ягода и Бухарин в т.нар. "Голяма чистка", племенник на българския революционер Георги Сава Раковски; 2) Николай Бухарин - болшевик, сподвижник на Троцки и Ленин,съставител на т.нар. Сталинска конституция, но по-късно разстрелян по заповед на Сталин. 3) Хенрих Ягода - ръководител на репресивните тайни служби (НКВД), по-късно елиминиран от Сталин; 4) Пикелът, с който Рамон Меркадер е ударил в главата Троцки.
 

"Човекът, който обича кучетата" не е просто новелизирана история за комунистическата мелница на празни надежди. Тя е предупреждение, червена аларма за всяка идеология, подчинена на нетърпящия възражение догматизъм.

събота, 8 март 2014 г.

Жените пишат...

 Казват, че кръвта на жените е направена от шоколад. Макар много от тях да се опитват да го опровергаят, като не ядат шоколад уж за да запазят фигурата си ( но затова пък се наливат с кафе),  фактите са налице. Любовта на жените към шоколада е една от мистериите на науката. На практика Жените са шоколади, които обичат да пазаруват различни неща. Най-вече чанти, обувки, дрехи, дрънкулки и книги.

Е, тук ще се спрем на умението на жените да пишат. А те могат да правят това наистина добре, е, поне далеч по-добре, отколкото да карат автомобили, примерно. :Р Ето и моите топ 7 (за всеки ден от седмицата) на жените в литературата:

Мери Шели е един от пионерите на готическите романи, а "Франкенщайн" е несъмнено едно от най-известните (ако не и най-известното) и влиятелни произведения, поставили началото на ужасите в литературата. Шели публикува своя роман през 1818, когато била едва на 21 години, но и до днес красотата на романа и въпросите за взаимоотношенията на създателя и създанието стоят.

Мнозина считат "Убийството на Роджър Акройд" за най-великия криминален роман писан някога, поставил началото на т.нар. туист или изненадващ край. Славният детектив Еркюл Поаро изпитва проблеми при разследването и издирването на убиеца, а чрез него Кристи и до днес е най-продавания новелист за всички времена, с близо 4 милиарда продадени копия.

Харизматичната шведка създава някои от най-паметните детски герои като Карлсон и Пипи, а вече има и астероид, кръстен на нейно име. През тази или следващата година Шведската банка обяви, че пуска банкнота от 20 крони, на която ще бъде поставен нейния лик.

  • 4. Жените пишат фентъзи:  Джоан Роулинг - сериите за "Хари Потър"(1997-2007)
7-те тома за малкия Хари Потър се превърнаха в най-успешната и най-продавана книжна поредица в историята на литература, с продадени над 400 милиона копия. Роулинг се превърна и в най-влиятелната жена във Великобритания, а филмите по Хари Потър пък са най-успешната филмова поредица в киното. Цяло поколение деца, израснаха заедно с очилатия магьосник.

Алиенде е най-четеният испаноговорящ автор, а "Къщата на духовете" е преведена на над 37 езика. Нейният роднина Салвадор Алиенде е президент на Чили през периода 1970-73, а самият живот на Изабел е толкова бурен, колкото са и романите ѝ.

Всъщност Атууд е известна с блестящите антиутопии, но понеже не съм ги чел залагам на едно от най-свежите произведения, които съм срещал - "Одисеята на Пенелопа". В този приятен роман жената на Одисей разказва приключенията на своя мъж от нейна гледна точка. Пародия за стереотипите и лицемерието, за двойните стандарти и равенството.

Един от най-оригиналните романи, които съм срещал, в които Игън разчупва модела на мейнстрийм писането. Роман за Времето, което винаги се опитваме да игнорираме, неумолимо тече и оставя незаличими биологични следи по телата ни.

---


петък, 7 март 2014 г.

Артър Хейли - "Колела"

Преди няколко седмици изгледах филма на BBC - "Das Auto: The Germans,Their Cars And Us". Забавен и много любопитен британски филм, който показва причините за доминацията, която немците налагат в автомобилостроенето. Това е инструментът, който ги превръща в най-голямата и мощна европейска икономика. Автомобилостроенето е индустрия, която е показателна за могъществото на всяка държава - когато тази индустрия ти е работеща, това означава че се развиват  десетки други отрасли, тясно свързани с автомобилостроенето, a това показва един затворен, гигантски технически работен цикъл, който генерира високоинтелектуална и доходоносна работа за населението.  Огледайте се из улиците и забележете как всяка втора кола е германска. Германците днес дори притежават "Мини Купър"-а - един от символите на британската икономика и култура въобще. Немците изнасят за чужбина 8 от 10 произведени коли. Ето как те завладяха Европа - не с блицкриг или СС, ами с Фолксваген, Опел, Ауди, БМВ и Мерцедес...



Това ме накара да потърся и прочета книгата на Артът Хейли - "Колела". В нея Хейли разкрива света на американското автомобилостроене в трите водещи компании: Форд, Крайслер и Дженеръл моторс. Той следва стриктно своята формула за успех: 1,5+0,5+1 = бестселър. 
Тоест, за всеки негов роман, Хейли е провеждал година и половина проучвания, половин година е планирал поект-книгата и година я е писал.

Вярно е, че "Колела" излиза преди повече от 40 години, но въпреки това голяма част от проблемите тогава си остават и днес. Огромният труд, хвърлен по тази книга, се вижда и с предвижданията за нововъведения в автомобилостроенето. Хейли "пророкува" налагането и използването на инжекцион, т.е. системата за електронно впръскване на горивото под контрола на компютър, която заменя архаичния карбуратор. Още много въведения се дискутират - въвеждането на бордови компютър, който да съдържа нещо като днешните GPS, непрекъснатото подобряване на сплавите и използване на нови по-леки и по-здрави материали и т.н. 

Хейли ни разкрива и малките елементи на този микросвят - представя ни неща от кухнята, като т.нар. "гаджето на майстора" - това е автомобил, който някой от майсторите е обещал на негов приятел или на служител в компанията, и на който "скришом" от шефовете се добавят допълнителни екстри, като това да бъде боядисан два пъти за по-голяма издържливост на покритието. Още един любопитен факт - автомобилите, произведени в понеделник и петък има по-голяма вероятност да са с дефекти, защото работниците обикновено получават седмичните си надници в четвъртък или неделя, след което задължително се натряскват в някое кръчме. Да не говорим за автомобилите, произведени по време на финалните серии по американски футбол...

Хейли ни предлага да проследим развиването на "Орион", нова кола, един нов продукт, с нов революционен дизайн. Около дейностите, които кипят при разработването на този нов автомобил, ни се разкрива ролята на дизайнерите, на маркетинговия отдел, който започва да избира пласмента и мотото на своя продукт, вижда се огромната конкуренция между компаниите и опитите да се привлекат най-талантливите младежи от университетите, шпионажа и ударите под кръста, забелязват се и междуособиците сред работници, разкриват се и редица социални проблеми:  проявите на расизъм, семейните трудности, изключително тежката работа за всеки един служител в компанията, напрежението, което витае около всички, проблемите със застраховки и застрахователни агенти и спортните състезания и т.н. 

За съжаление някъде след средата на романа нещата стават леко скучновати, материята суха, появяват се излишни неща, разточва се излишно историята, характерите стават съвсем статични, поради което в даден момент четенето става трудно и се губи ритъма.

Все пак "Колела" наистина е важна книга и се надявам да излезе нещо подобно, което да разкрива съвременните тенденции в модерното автомобилостроене. Защото тази индустрия всички други владее...



понеделник, 3 март 2014 г.

Лорънс Краус - "Вселена от нищото"

Много хора не могат да проумеят идеята за това как вселената се е зародила буквално от нищото. Нищото не е никога нищо в науката. Във "Вселена от нищото" Краус подчертава няколко основни точки, които ще отбележа:


1. Какво има в празното пространство или в нищото?

Както всеки третокласник знае, атомните ядра са изградени от протони, неутрони. Кварките са градивните частици на протоните и неутроните, формиращи основния материал, от който сме изградени. Това, което виждаме на анимирания гиф са празните пространства между кварките в протона. Тези силови полета (които са точен математически модел) се появяват и изчезват, и са отговорни близо за 90% от масата на протона! Ето как нищото е отговорно за по голямата част от масата, от която сме съставени.



Изчисляването на енергията на това празно пространство е един нерешен и до днес проблем, който по всяка вероятност е най-сериозният нерешен фундаментален проблем във физиката днес. Но теоретичните физици, биха предположили, че празното пространството c ефектите на тези виртуални частици се унищожават взаимно, оставайки празното пространство с нулева енергия. Тоест нищо. 

2. Вселената е плоска

Това, което прави плоската вселена толкова специална, е, че в такава вселена положителната енергия на движението съвсем точно се анулира от отрицателната енергия на гравитационното поле.
През последните десетилетия доказателствата за ускоряваща се и разширяваща се вселена стават все по-категорични и почти неопровержими. Ако приемем тези факти и данни, и се запитаме "Колко енергия ще трябва да включим в празното пространство, за да получим наблюдаваното ускорение?", то кривата, която се вписва най-добре в данните, съответства на плоска вселена с 30% от енергията ѝ в материята и 70% в празното пространство. А както вече Краус спомена по-горе, произходът и  естеството на тази "тъмна енергия" е най-голямата загадка в съвременната фундаментална физика.

3. Краус не харесва струнната теория

Краус цитира носителя на Нобеловата награда Франк Уилчек по отношение на струнната теория: "Струнните теоретици са измислили нов начин да се занимават с физика, който напомня на играта дартс. Първо хвърляте стреличката, а после рисувате центъра на мишената там, където се е забила."

Краус отбелязва, че светът все пак има по-скоро 4 измерения, а не 10. Каноничното обяснение за тяхната невидимост, е, че са някак "сбити", свити в такива малки мащаби , че са неразличими не само в нашите мащаби, но дори и в най-миниатюрните мащаби.
Между тези скрити светове и световете на духовността и религията има разлика, макар на повърхността си да не изглеждат толкова различни, шегува се Краус.



Краус напомня, че не е срамно да си признаем нищожеството на познанията ни и посочва, че след  100 милиарда години всяка всяка цивилизация ще вижда единствено собствената си галактика, тъй като останалите ще се отдалечат на такова разстояние, че няма да има отражение, видимост. Така те ще си мислят, че са единствената галактика, заобиколена от нищото. А каква информация сме могли да имаме преди няколко милиарда години... може само да гадаем.


Едно е сигурно. Ние сме звезден прах, имал щастието да се свърже във вид на мислещо същество, а не на във вид на поничка с шоколад. Ам! :Р