понеделник, 29 декември 2014 г.

Швеция: Фредрик Бакман - "Човек на име Уве"

Когато почнах да чета книгата Уве бе просто един сприхав старец, един от многото, неумеещ да се впише в съвременното хай-тек общество, със странни привички, които ни карат да се питаме: "Какво му има на този човек?". В края на книгата същият този Уве го усещах като мой познат, видях в него моят баща, или моят дядо, а въпросът се промени на "Какво по-дяволите му има на шибаното ни общество?".



Животът никак не е бил справедлив към Уве. Като чук той е стоварвал своите беди върху още неоформената детска стомана, заклещена от наковалнята, но от това Уве не е приклекнал, а просто се е борил и оформил своите железни принципи. Може би точно защото образът, изграден от Бакман, притежава много недостатъци, придобити от средата, в която е израснал, но и също принципи, които винаги улавят природата на правилното и неправилното, точно поради тези причини Уве е толкова истински, толкова ярък. Дори клетата котка, останала почти без козина, не се страхува от него, сякаш усещайки добрината му, която извира отвътре, въпреки наглед безчувствената му обвивка. 

Това, което прави впечатление, е че Бакман ни приканва да дадем втори шанс на всеки един от главните герои. В началото Парване е просто нахална чужденка,  която кряска докато глуповатият й съпруг паркира ремарке. Адриан е лигльо, който не зачита правилата за поставяне на колела. Джими е безполезен дебелак. Но постепенно ни се разкрива изключителния характер и човешка топлина на Парване, която сякаш влива живец и връща в релси отчаяния и депресиран Уве. Страданието на Адриан. Добротата и интелигентността на Джими. Всички образи стават като скачени съдове и водата на живота почва да тече по тях. Но най-вече авторът ни кара да се замислим върху предразсъдъците на хората: както споменах по-горе, Парване е персийка, най-вероятно бежанка, Адриан е гей, а Джими е с наднормено тегло. 

Наред с многото забавни и неловки моменти, се срещаме и със стерилността на бюрокрацията, която превръща хората просто в движещ стиропор.  Бакман умело е написал роман, чиято лекота на четене е в контраст с тежестта на идеите, които  притежава.

"Човек на име Уве" е определено една от моите книги на 2014 г..  Тя ни припомня защо животът е странно нещо. Уве може вече да го няма, но той ще остави завинаги своя печат в съзнанието на обкръжението си. А и на читателите, прочели неговата история. Надявам се. 



.

вторник, 23 декември 2014 г.

Пътуване на дядо Книголеда през 2014

Стана традиция да правя резюме за вече изтеклата година. Така например миналата 2013 година бе представена чрез статията "Книгите, които биха описали 2013", а за тази съм избрал подобен вариант, но просто действията се развиват в паралелен книжен свят, където дядо Книголеда се разхожда назад с шейната на времето и си записва най-същественото. Надявам се да се забавлявате с намеците:)

ПОЛИТИЧЕСКИ СЪБИТИЯ

Украйна: Няколко руски книгоносача в югоизточна Украйна заляха територията с криминални романи, които бяха приети със смесени чувства сред четящите. Криминалните романи станаха толкова популярни, че цял полуостров беше прекръстен на Крим (от криминалета, кримки). Там се забеляза най-голям ръст на четене. Украинци и руснаци се надпреварваха да четат кримки, а недостигът на книги накараха четящите да свалят малайзийски самолет, пълен с криминални новели. Печеливши се оказаха европейските и американските компании за хартия и мастило, които доволно гледаха сближаването на руснаци и украинци.

Ислямска държава в Ирак и Сирия: Ислямски феминистки нахлуха и завладяха големи територии от Сирия и Ирак, крещейки истерично цитати от бестселъра  на саудитската феминистка Бънт Ал-Сауд - "Монолози на брадатата вагина". Хиляди хора предпочетоха да се гръмнат пред това да слушат истеричните проповеди на ислямските феминистки, а финансиращите ги шейхки  от Катар и Саудитска Арабия ги снабдяваха с прясно отпечатани книги. Книжният хит се очаква да се разпространи в целия арабски свят, а скоро - и в Европа.

Израел-Палестина: Израелци и палестинци подновиха похвалната им традиция да се замерват с книги. Палестина започна парада, в отговор на който израелци уцелиха над 2000 палестинци с книги и зарадваха семействата им. Световната общественост похвали замерящите се с книги и призова всички народи да последват примера им.

Нигерия/Африка: В Нигерия ислямокнижната групировка Буко Харам отвлече 276 девойки, затова че вместо да си четат уроците, момичетата са си оправяли грима. По-късно групировката раздаде книги по ядрен физика и експлозии на над 330 човека. Малко по на запад, поради чудесните образователни и книжни условия, се появи  книжният вирус Ебола.

България/ КТБ: Книжна търговска банка зарадва десетки хиляди българи, като събра стотици хиляди книги и ги раздаде безплатно на своите вложители - действие, което вероятно ще донесе на КТБ приза за "Европейска банка на годината", а нейният управител заслужено би спечелил наградата


КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ

Бразилия: Германия става световен шампион по четене, след като печели финала в Риу де Жанейру. В най-паметния двубой немците разбиват домакините от Бразилия с резултат 7:1. Головете за шампионите вкарват Волфганг Гьоте, Томас Ман, Патрик Зюскинд, Имануел Кант, Ерих Мария Ремарк. Ерих Кестнер и Гюнтер Грас. За бразилците почетното попадение отбелязва Пауло Куелю.

Кофи с книги: Тазгодишен интернет феномен се оказа вайръл събитието "заливане с кофа, пълна с книги". Стотици световноизвестни личности се заливаха с книги (без да ги четат) с благотворителна цел.

"Аз съм Фили!"

Космос: Космическият апарат "Розета" става първият апарат управляван от хора от Земята, който каца на комета в слънчевата система. Кръстен е на на мястото, където е намерен "Розетския камък" , защото са се надявали да има надписи от извънземни, наред с български такива, с които най-сетне човечеството да разчита извънземни езици. Малкото управляемо роботче "Philae", изследващо кометата, дори си има Туитър акаунт!

Нобелова награда за книжен мир:  Талибаните, чийто интелектуален стадий на развитие в еволюционно отношение се намира някъде малко по-назад от зомбитата, и малко пред плоските червеи, не успяват да убият момиче, което иска да чете и да учи. Младото пакистанско момиче, Малала Юсафзай, печели наградата за мир, а вероятно за първи път в историята на политическите награди, някой печели нещо, което заслужава.

Снимки с книжки - По световните мрежи изтекоха снимки на голи световноизвестни личности от шоубизнеса, четящи книжки. Не че някой се интересува от голи хора, например едва ли някой се интересува от циците на Дженифър Лоурънс, тъй като статистически има още 3,5 милиарда чифта по света, и поне 10% от тях са по-хубави. Вдигна се огромен шум около снимките, заради книгите в тях. Те показват същността и интересите на личността. Или...



С пожелания за още по=хубава 2015г.!

събота, 20 декември 2014 г.

Бернар Вербер - "Революцията на мравките"

Знаете ли какво е канон в музиката? Канонът е изграден върху една единствена тема, която изпълнителите разкриват във всичките й детайли, като я противопоставят на самата нея. Първи глас задава темата. След определено време я подхваща втори, а след него и трети глас. Канонът може да бъде развит без да бъде добавена нито една нота, а просто като се промени височината. Един куплет - октава нагоре, един куплет - октава надолу. Канонът може да бъде усложнен и чрез промяната на темпото: първи глас изпълнява темата, втори я повтаря два пъти бързо, трети задава ефект на съсредоточаване или разширяване.



Книгата на Вербер като конструкция представлява точно един вид литературен канон, чиято тема е зададена именно от заглавието на произведението: "Революцията на мравките". Досущ като при каноните имаме също три гласа, три равнища, които се развиват паралелно.

На първото равнище срещаме Жюли, 19-годишно момиче, коeто намира "Енциклопедията на относителното и абсолютно знание" на ентомолога Едмон Уелс, и започва да черпи идеи от нея. Жюли се сближава със седмина младежи от нейния клас, чийто прякор е "седемте джуджета", и с които основава рок-група, която смесва различни стилове. Постепенно те се превръщат в бунтари, групата се прекръства на "Мравките", а Жюли се превръща в тяхната обаятелна принцеса, която привлича погледите. Младежите организират един мирен бунт, завладявайки лицея, в който учат. Там те създават технократско общество, което разкрива мудността и еднаквието на образователната система, лицемерието на медиите, арогантността и алчността на властите. Организират един истински бунт - революция на мравките, на малките и незначителни ученици, чийто глас никой не взема на сериозно.

На второ равнище се срещаме с познат герой от предната книга на трилогията, безполовата мравка 103-та, която също се превръща в принцеса, и която организира революция сред мравките. Вече имала достъп до човешката цивилизация, принцеса 103-та желае да въведе технологиите, с които тя е имала досег, разказва за знанията, получени от контакта с хората. Подкрепена от 12 ученика (тук има библейска аналогия, направена с усмивка, защото водачката тук е от женски пол), тя започва да разказва за света на Пръстите, т.е. на хората, и да разкрива техните знания. Заражда се цивилизация, войни с мравките-джуджета, появяват се и деисти, мравки, които обожествяват Пръстите, и които смятат, че те са създателите на мравките. Религията започва да се разпространява, а техният водач се обявява за светия. 103-та успява чрез познанието да се справи както с мравките-джуджета, така и с деистите. Нещо, с което Вербер определено ми напълни душата.

Третата линия в романа са цитати от "Енциклопедията за относително и абсолютно знание", което превръща романите на Вербер в смес от художествена и нехудожествена литература - нещо, което френският писател е превърнал в негова запазена марка. В тези откъси Вербер ни представя интересни и малко популярни сведения в различни области, най-вече свързани с множеството утопии, чрез които човечеството се е стремяло към по-добър живот и по-голяма свобода. Заради тези утопии и вярата в тях, хората са правили революции. Може да се направят някои аналогии между всички революции - в основата им лежат добри намерения. След това винаги се появява дребен хитрец, който да се възползва от общия смут (а може би и организиран от самия него?), за да яхне гребена на вълната и да установи нова тирания. А през това време утопистите загиват и се превръщат в глупаци, които крепят престола на същия този хитрец: Дантон е убит, а Робеспиер властва. Троцки е убит, Сталин властва.

Идеята на Вербер е друга. Да революцията на мравките е неуспешна. Но тя ще ви промени изцяло възгледите и ще погледнете света с други очи. Вербер възлага големи надежди в следващите поколения, всяко от които трябва да е по-добро от предните. Надява се те да извлекат поуки от грешките, да преследват недостижимата утопия, да обърнат поглед към природата. Да, има още много да учим от нея, може да извлечем и ценни особености от обществата на мравките, и от природните закони, които те следват.

По-нататък романът се трансформира във фуга. Фугата е по-сложна форма по отношение на канона. Канонът терзае една и съща тема, докато фугата съдържа няколко различни теми. Фугата не е толкова повторение, колкото развитие. Тя обикновено започва в до минор, но накрая, в резултат от фокус, достоен за най-добрите илюзионисти, завършва в ре минор.

"Революцията на мравките" завършва минорно с поражение, обединявайки трите линии,  които се разпръсват в различни теми, но все пак накрая завършва победоносно.

Предните две части на "Мравките" бяха същински етимологични енциклопедии, представени като роман, като истории бяха по-интересни и по-пленяващи, докато третата част е малко по-символична, по-философска, мравките тук по-скоро са символ и послание, отколкото действителност.

Цитати:

"Внимание с тълпата. Вместо да нсърчи достойнствата на всеки, тълпата по-скоро ги потиска, Общият коефициент на интелигентност на една тълпа е по-нисък от сбора на коефициентите ма хората, от които е съставена. В тълпата не може да се говори за 1+1=3, а е налице 1+1=0,5."

"5-ти обръща внимание, че деистите въобще не се интересуват от науката и знанията. Младият разузнавач се безпокои: в един свят, където господства религията, не са необходими доказателства. Когато един техник твърди, че с помощта на на огъня дървото става по-устойчиво, но опитите му не го потвърждават, вече няма да му вярват, ала когато един мистик твърди, че "Пръстите са всемогъщи и са създатели на мравките", трябва всеки път някой да бъде на място да го опровергае".

" Великото приключение е пред нас, а не зад нас. Използвайте неизчерпаемата база данни на природата около вас. Тя е същински дар. Всяка форма на живот носи поука. Общувайте с всичко живо. Смесвайте запознанства."

"Стремете се към завоюване на нови измерения на мисленето. Без насилие, без гордост, без показност. Просто действайте".

"Революцията на мравките се осъществява в главите, а не на улицата."

"Бъдещето принадлежи на изобретателите. Изобретявайте. Всеки от вас е мравка, която влага сламка в общата сграда. Откривайте малките оригинални идеи. Всеки от вас е всемогъш и мимолетен. Поради тази причина трябва да бързате да строите."




вторник, 2 декември 2014 г.

10-те филма на 2014, базирани по книги


Смея да твърдя, че близо 70-80% от най-добрите филми тази година са адаптации на книги (или на графични романи). Киното не може без сценарии, а литературата има нужда от популярността на киното. Затова избрах 10-те най-добри филма от 2014, които са свързани с любимите ни книжки:


  • 10.  "Снежен снаряд" (Snowpiercer) - по графичния роман "Le Transperceneige" от Жак Лоб и Жан-Марк Роше.



Пуф-паф, тут-туут! Очаквах евтина фантастика, правен по комикс на неизвестни француля, но корейският режисьор Пон Чжун-Хо ( или един корейски бог знае как се произнася името му) е успял да спретне много добре изглеждаща пост-апокалиптична атмосфера в антиутопична среда. С оглед на посредствените опити да се създаде такава антиутопия от тинейджърските "The Giver" и "Divergent" ( а и нещо загубих интерес по "The Hunger Games"), "Снежен снаряд" е определено приятна изненада.


  • 9. Теорията на всичко (The Theory of Everything) - по романа на Джейн Хокинг "Мusic to Move the Stars: A Life with Stephen"


Не може да пренебрегнем този филм за една от най-гениалните личности през последните десетилетия, а смата му история е интересна за проследяване. Прдвид коварната болест на Стивън Хокинг, със сигурност се изисква огромна воля за да е това, което е - един от най-брилянтните астрофизици на нашето време. Филмът е адаптация по биографична книга за Хокинг, написана от първата му съпруга.
Бонус: Подобна тежка тема се разглежда и в "The Fault in Our Stars/Вината в нашите звезди" (по романа на Джон Грийн), но той е предназначен за по-млада аудитория. 

  • 8. "Враг" (Enemy) -  по романа "Двойник" на Жузе Сарамагу



Режисьорът Денис Вилньов затвърди репутацията си на творец, който обича комлексни истории и вероятно романът на Жузе Сарамагу "Двойникът" е бил перфектен за неговата работа. От първо гледане не го харесах, но чак на второто разбрах символиките и усетих цялата красота на филма, чийто шокиращ край ме остави с отворена уста. Чудесна интерпретация има при Скротума, а и също в youtube.
Бонус: Филм по роман на Достоевски, засягащ същата тема също излезе "The Double/Двойникът",  но няма чара на "Враг".

  • 7. "Лекарят" (The Physician) - по едноименния роман на Ноа Гордън.





Отличен германски филм, чиято тема е доста актуална, особено имайки предвид събитията в близкия изток. Среща ни с Авициена (Ибн Сина), който се счита за "баща на медицината". Под негово ръководство евреи, християни и мюсюлмани са се обучавали, а медицината достигнала невиждани висоти. До момента, в който селджукските турци не завземат Исфахан и заплашват със смърт светско настроения "безбожник" Ибн Сина. Силен филм, но темата едва ли интересува всекиго.



Отлична адаптация на разказа от Робърт Хайнлайн, който е същински пример за т.нар. "Predestination paradox", един от възможните парадокси, свързани с пътуванията във времето. Филмът  върви точно по оригинала, поради което повечето фенове на Хайнлайн ще останат доволни.



Бууум. Вярно е, че съм леко пристрастен към Швеция, както и към книгата на Юнас Юнасон, което обяснява по-предната позиция на филма.  Но режисьорът Феликс Хенгрен ме зарадва, а и филмът притежава макар и малка част от привлекателността на романа. Да кажем, че е приятен европейски свеж въздух, въпреки миризмата на тротил и на слонски дарадонки.

  • 4. "На ръба на утрешния ден" (The Edge Of Tomorrow) 7/10  по романа "All You Need Is Kill / オール・ユー・ニード・イズ・キル" от  Хироши Сакуразака



По този роман на Сакуразака, чието оригинално заглавие е "Всичко, което трябва е да убиваш", първо излиза манга, а сега и холивудски филм, който за щастие се оказа много сполучлив, въпреки наличието на противната томкрузова физиономия. "The Edge Of Tomorrow" пък е заглавие на сборник от Айзък Азимов, така че и тук се е получила лека закачка към феновете на фантастиката, особено на time-loop тематиката.
  • 3. "Вълкът от Уолстрийт" (The Wolf of Wall  Street) - по романа на Джордан Белфърт



Да си призная честно романът на Белфърт не ми хареса особено, но Скорсезе е кино-магьосник и е успял да извлече най-същественото от книга, а актьорският състав добавя допълнителен колорит. Темите също са актуални, а след като го изгледах така се напих в РокИт, че... .
Бонус: Ако си падате по разврат и нео-ноар, може да прегледате и Син Сити 2, където визията е чудесна, почти колкото зашеметяващата Ева Грийн (за разлика от сценария).

  • 2. "Пазителите на галактиката" (The Guardians of the Galaxy) 8/10 - по комиксите на Дан Абнет и Анди Ланинг



Никога не съм харесвал филмите по комиксите (особено тези на Марвел), никога не съм предполагал, че режисьорът Джеймс Гън може да създаде нещо интересно (не бях го и чувал), да не говорим, че имах сериозни съмнения за кастинга и сценария, след като във филма с главни роли са сложени бездарни кечисти и залязващи актьори. В крайна сметка сякаш тази трупа от отритнати аутсайдери си е изляла душата (колкото и селски да звучи) във филм точно за група от аутсайдери, и се е получил може би най-добрата приключенска космическа опера от десетилетие насам. Не си спомням кога за последно се радвах като дете на филм, но "Пазителите..." го направи,  а Гън изгради едни от най-симпатичните образи тази година.
Бонус: Ако харсвате чаровни бойни мацки като Зои Салдана, игращи комиксови филми, тогава може да изгледате и "300 - Rise of an Empire", където Ева Грийн пак е убийствено яка.


  • 1. "Гранд Хотел Будапеща" (The Grand Budapest Hotel), повлиян от творчеството на Стефан Цвайг





Филмът не е правен точно по някое произведение, но Уес Андерсън го е посветил на Стефан Цвайг, а и режисьорът споделя, че за сценария е взаимствал от романите "Post Office Girl" и "Beware of Pity).  Цел в творчество на австрийския писател от еврейски произход винаги е било да поставя "мост между различните хора", чрез които да "превъзмогне противоречията и политическите сблъсъци". Не случайно в главните герои са момче на име Мустафа, и бедно момиче с белег на лицето. Действието се развива във "фиктивна" държава в Централна Европа. Топлите цветове и приятната музика спомагат за носталгичните нотки и меланхоличното усещане, които предизвиква "Гранд Хотел Будапеща". Дори да не знаех, че режисьор на филма е Уес Андерсън, само 30 секунди от лентата са достатъчни да разпозная неповторимия му стил.
Бонус: Зората на планетата на маймуните (Dawn of the Planet of the Apes) не е правен по отделна книга, но самата поредица започва от книгите на Пиер Буле. А и пък е достоен бонус за филм.


-----

Смятах да пусна класацията около Нова година, но тогава съм на работа (по дяволите!), а сега имам няколко дена отпуск, от които са зароди и горната субективна статия.

.


понеделник, 1 декември 2014 г.

Ма Дзиен - "Майсторът на фиде"

За Китай може да се напишат хиляди страници със статистики и примери, но нито една страница няма да притежава силата на разказите от Ма Дзиен, от които може да получиш творческа клаустрофобия и да разбереш защо творците се задушават в подобни тоталитарни системи (или както по-точно може да се опише: авторитарен режим с капиталистическа икономика).



В един от разказите Ма Дзиен е описал тази система като ябълка. Писателят-червей яде по инерция от тази ябълка, оставяйки тъмно-кафяви тунели от изпражнения. Червейчето не смее да отиде до центъра на ябълката, защото се страхува да не попадне на вожда Мао и Централния комитет. От време на време си подава главата навън и страхливо се връща малкия свят от постепенно прогниващата ябълка. 

В "Майсторът на фиде" се засичаме с двама главни герои - с "Професионалният писател", и с "Кръводарителят". Професионалният писател започва да разказва истории за познати хора, които са от работническата класа или са автори, творци. Така Ма Дзиен оформя две групи от герои. От една страна имаме образи от артистичните/интелектуални среди - актриса, художник, поетеса и съпруга й писател, уличен писар. От другата страна са работниците: кръводарител, предприемач с крематориум и неговата майка-съдружник, работничка в завод, обикновени хора. Този сборник обхваща един интересен период от историята на Китай. Началото на "политиката на отворени врати", която позволява на хората вече да имат малка собственост и да развиват бизнес. Китай се отваря малко към света, навлизат модни течения от Запад. 

Професионалният писател получава задачата да напише пропаганден роман, възхваляващ народния герой от работническата класа Лей Фън. Така писателят се чувства задушен, ограничен, притиснат с огромна тежест, която не му дава друго място, освен това на евтин пропагандатор. Това е и основната линия на "Майсторът на фиде". Този социален задух се проявява и в актрисата, която решава красиво да се самоубие на сцената. Как може да се очаква една жена да е изискана и елегантна, когато израства четейки "Анализ на диктатурата на пролетариата" и "Избрани съчинения" на Мао Дзедун? Ма Дзиен не разглежда само проблемите, пречупени през китайските изкуствени лещи, но ги разширява и в по-глобален мащаб. Както и в "Изплези си езика", така и в това произведение срещаме един много сериозен въпрос относно мястото на жената и нейните права. "Мъжете ни принуждават да носим тези флинтифлюшки", "...всичките ми вкусове и представи са оформени заради мъжете." 

Един от най-силните разкази е този с бащата, който се опитва да изостави умствено изостаналата си дъщеря, за да може властите да му разрешат да зачене момче. Всеки сам може да си направи изводите. Друг любопитен момент е съжителството между говорещо трикрако куче и художник. Сюрреалистичната нотка на този разказ вибрира и засяга две пласта - първият е отношенията на властите към кучетата, а втория е поставен въпроса, дали пък ако кучетата вземат властта, няма да се отнасят по-добре към хората. 


Пореден силен роман на Ма Дзиен, а слабите оценки в goodreads ме озадачават. Явно хората са очаквали твърде пряко и директно да се разказва. А писателите все пак са вид артисти. 


.