петък, 19 юни 2015 г.

Андерш да ла Моте - "Тръпката"

Идеята за свободния обмен на файлове и информация има дълбоки корени в Швеция, та това е страната, в която бе създаден един от най-известните и скандални торент тракери - The Pirate Bay.  През 2006 г. пак в Швеция бе основана и първата по рода си Пиратска партия, която започна да набира скорост, а в основата на тяхна политическа програма залегнаха именно проблемите с авторските права и защитата на лични данни. Може да се каже, че скандинавските страни точно по това отношение са доста чувствителни.

Именно поради тази причина трилогията на Андерш де ла Моте е доста актуална, тъй като шведския писател е един от малкото, които поставят под въпрос добронамерените цели на целия този поток от информация, както и от опасността той да започне да се контролира и да се насочва, да се моделира по желанието на крупни групировки.

Светът, в който живеем, е свят на дигиталната информация. Всеки публикува своите данни в социалните мрежи, включително и това какви филми, книги, музика, спорт и дейности харесва. Социалните мрежи вече станаха основно средство за извличане на данни.  Преди 2-3 години, когато се явявах на интервюта за работа, HR-ите определено бяха ровичкали  във Facebook, в блоговете ми и бяха вече изготвили доста обстоен профил. Тази информация е ценна за големите компании, тъй като по този начин те могат да планират своите маркетинг модели, направляват активи, моделират продукти, както и внимателно да подбират персонал. Но това е само малка част от възможностите, чрез този информационен поток може да се контролират не само корпоративни желания, но и политическите нагласи. В романа именно политическата част е една от основните теми, а на една от страниците бегло се споменава как именно интернет  изигра решаваща роля в срутването на дългогодишни системи в северноафриканските страни.



Затова ще цитирам няколко абзаца от втората част на трилогията "Game, Buzz, Bubble" книгата, които много ясно абсорбират основните идеи, нахвърлени дотук:

"- Интернет е абсолютно затънал в информация, която хората си пробутват едни на други. Любими телевизионни предавания, филми или книги, религиозни и политически възгледи, какви коледни подаръци са взели на децата или какво са сготвили за вечеря. И защо? Ами защото почти всички от нас вътрешно копнеят за едно-единствени нещо.
- Признание - измърмори НР.
- Именно! Ставаме все по-зависими от това други хора да потвърждават колко сме умни, красиви или способни. Какво прекрасно съществуване водим с хубавите си съпруги или съпрузи и прелестни деца, колко щастлив се е получил тъкмо нашият живот. За разлика от другите, онези, които имат грешния вид чувство за хумор, ядат грешната храна, носят грешните дрехи, живеят в грешните жилища, отглеждат децата си по грешен начин или просто имат грешни възгледи за живота".
...
С други думи, модерният свободолюбив човек, прегърнал идеята за поверителността на информацията, картографира сам себе си до най-малките лични подробности. Дори Джордж Оруел не би могъл да предвиди такъв сценарий.
...
Трийсет хиляди терабайта, знаеш ли колко е това?...Това означава трийсет милиона милиарда байта, толкова информация тече по интернет всеки час, поне според определени източници. Трийсет милиона миларда букви, цифри или други знаци. Три хиляди часа нови клипчета в Youtube, над 5 милиона блогпоста или туитвания. Всичко това за един незначителен час.
...
Но...когато клиентите получат подробни сведения за всички механизми в мрежата, ежедневни механизми, които имат пряко влияние върху крайната сума в отчета за доходите им, обикновено не минава дълго, преди да попитат за следващата стъпка..
-Контрол - вметна НР. "
След като изяснихме цялата идеология за втората част от трилогията, е редно с няколко думи да спомена някои неща и за историята, която продължава с Хенрик Петершон (познат като НР), сестра му Ребека и купищата проблеми и интриги, с които постоянно се забъркват.
След като едвам се измъква жив от Дубай, HP се връща в Швеция, където постъпва във IT фирма, чиято основна задача е именно контрол в интернет пространството. Създаване на профили-тролове, които да се опитат да влияят в социалните мрежи и блогове, във форуми и сайтове. Но старите духове от първата част започват да го преследват, животът на HP виси на косъм във всеки един момент.

Андерш де ла Моте умее да държи в напрежение читателя и да разлиства неусетно страница след страница, но пък в желанието си непрекъснато да изненадва и шокира, се е престарал с многобройните туистове в последната третина, където книгата започва да придобива малко повече вид на холивудски трилър, но не може да не се признае - затваряш последната страница с идеята веднага да започнеш третата част.



петък, 5 юни 2015 г.

Андерш де ла Моте - "Играта"

На световния книжен пазар е пълно с трилъри-еднодневки. Цяла редица автори, продаващи десетки милиони копия, създадоха доста противоречив имидж на този жанр. Честно казано, когато видя поредния нашумял трилър с крещящо наплясканите клишета на предната корица от сорта на "сензационен дебют",  "бестселър  №1 на Ню Йорк Таймс" ми става лошо.  Защото когато обърна книжката за да проверя за какво иде реч, резюмето на задната корица ни запознава с втръсналите до болка  смели ФБР и ЦРУ агенти, полицаи, археолози в стил Индиана Джоунс, руски/съветски шпиони, арабски терористи, психопати убийци, както и за събития, свързани с някакви теории на конспирациите или свръхестествени земни явления/древни реликви...
Всички знаем Джеймс Патерсън и Нелсън Демил, Джак дьо Брул,  Клайв Къслър, Джеймс Ролинс, Дан Браун, Пол Кристофър, Анди Макдермът, Том Кланси, Лий Чайлд, Александър Бушков, и всичките им псевдонаучни технотрилъри и спец-полицаи/супер-агенти/гениални археолози.

За разлика от тях скандинавската литература, която също се прочу с предимно криминални трилъри, непрекъснато представя нови автори и доста по-разчупени сюжети. Сюжети, навързани със съвременните социални феномени и явления, а не с остаряла седемдесетарска агентурна митология.



В "Играта" Андерш де ла Моте се заиграва с модерния човек и неговите привички, появили се заедно с мрежата, която промени цели поколения, която създаде цяла нова епоха. Едва ли има човек, който да не е превърнал Facebook, Twitter, Youtube, Linkedin, Tumblr, блогове и социални мрежи в част от неговия живот. Вероятно на всеки му е направило впечатление онази мания, която обхваща всички нас (да, без изключение): да стане център на внимание, да бълва "мъдри" афоризми и "оригинални" мисли, с които да събере дузини лайкове и шервания. Да публикува гмуркането си на Балеарските острови или крачетата си плаж насред Егейско море, да публикува снимки и клипчета на купони и концерти, на бизнес събирания и партита - всичко, с едничката цел да покаже, че живее активен и щастлив живот, че е на върха на "вайб-а", на гребена на вълната.

Героят в романа Хенрик Петершон (или HP) е сред онези отчуждени хора, продукт на семейства с проблемни взаимоотношения, които живеят ден за ден от социални помощи и дребни измами, а неговия социален отдушник се оказват филмите, игрите, порното и други характерни културни залежи из мрежата. Един ден той попада на телефон и получава възможност да се изяви, да стане център на вселената, новата звезда на мрежите за споделяне. Да се почувства като бунтар срещу окапалата система, като значима част от историята, като перфектния изпълнител на възложените му мисии.

Една от положителните черти на книгата е, че всеки един от героите не е някакъв супер-агент или свръх-интелигентен морален защитник, напротив, всеки един от тях е съвсем обикновен член на обществото, с всичките си комплекси, слабости и човешки нужди. НР разбира, че е просто една пионка, умело дирижирана кукла на конци. Един глупак, който може да бъде използван, направлявайки егото и страховете му.

В "Играта" има страшно много културни препратки към филми, музика и политически фигури, както и типични термини, нашумели покрай социалните мрежи, както и вкарани чатове, но преводачът Л.Гиздов е свършил страхотна работа с бележките и обясненията.

"Играта" е първа част от трилогията на шведския писател, а всички сравнения с "Боен клуб" на Чък Поланик са съвсем резонни. Още повече, че това е роман, в който буквално с последния ред се обръща целия ход на събитията и те кара с нетърпение да почнеш втората част.

Аз вече я почнах.

.